Експерт: Задава се катастрофа. България губи 800 хиляди работещи в близките години

Какво може да прави един работник в склад, когато остане без работа заради изкуствения интелект (ИИ)? Или продавач в магазин, касиер, банков служител, шофьор на тир, изместен от безпилотни камиони, редактор, копирайтър, чиновник, разнасящ папки, юристи? Ще излязат на протест пред парламента – защото политиците не са застрашени от революцията на ИИ, но бездействието им рано или късно ще бъде наказано от гражданското недоволство.

„Няма да изчезнат професии, ще изчезне определен клас хора – посредствените. И това ще е много тъжно, защото те дори няма да разберат защо не се реализират,“ коментира за Дойче Веле председателят на УС на БРАИТ (Българска работодателска организация за иновативни технологии) Доброслав Димитров.

„Компаниите ще предпочитат да работят с най-добрите и ще изхвърлят неефективните. Изкуственият интелект ще революционизира всеки аспект от икономиката, особено професиите, свързани с когнитивна дейност – а две трети от икономиката на България е в услугите“, казва той. В този сектор повечето от заетите обаче са жени, което означава, че те биха се оказали по-големия дял от бъдещите безработни.

Доброслав Димитров подчертава спешната нужда от квалификация, тъй като кардиналната промяна настъпва в хоризонт от 4-5 години. „Всеки трябва да поеме отговорност за собствения си живот. В интернет има безброй възможности за допълнителна квалификация, а чат-ботовете – най-добрите ни приятели, могат да бъдат идеалният ментор.“ Според него бъдещата роля на човека ще е мениджърска, а не изпълнителска – тийм лидер на екип от агенти (модели и алгоритми с изкуствен интелект, които могат сами да вземат решения и да изпълняват сложни задачи, б.а.). Ако трансформацията не започне сега, България е заплашена от структурна безработица и още повече ще се разтвори ножицата между хората с високи и ниски доходи, смята ΙΤ-предприемачът.

До момента прогнозите за пазара на труда в България не са отчитали въздействието на ИИ и технологиите върху работните места, съобщават от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в отговор на запитване на Дойче Веле. До края на 2026 г. обаче ще бъдат разработени дългосрочни прогнози за развитието на трудовия пазар до 2035 г., които отчитат дигиталната трансформация на икономиката - по проект, финансиран от европейски програми, уточняват от МТСП.

„Дори не сме докоснали повърхността на това как ИИ ще трансформира трудовия пазар,“ коментира за Дойче Веле предприемачът и председател на УС на AIBEST (Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии) Илия Кръстев. Според него масовото въвеждане на ИИ ще се ускори, когато темпът на развитие се стабилизира, но за България не е голям оптимист.

„Ние сме единствената държава в ЕС, която няма законодателство за насърчаване на развойна дейност и сме с най-ниски резултати по математика. С Института за пазарна икономика (ИПИ) правихме проучване и се оказа, че средният 15-годишен ученик в България е функционално неграмотен по математика. В малка икономика като българската, държавата не участва в иновациите – но за сметка на това насърчава ресторантьорството, което очевидно е приоритетният сектор.“

Данните, които Кръстев изтъква, са съкрушителни – за първи път над 25% от работещите са на възраст над 55 години, а в близките години България ще загуби 800 000 души в икономически активна възраст. Още по-притеснително е, че само 3% от завършилите продължават да се обучават и квалифицират, докато средно за ЕС е 12%.