Екзакта: И без кандидат ГЕРБ печели президентския вот

По-често от останалите това твърдят хора на възраст между 30 и 60 години, високообразовани и заможни избиратели. 92% от привържениците на ГЕРБ вярват в победата на своя кандидат.

Предстоящите президентски избори са много важни за страната според 61% от българите, като най-често така мислят избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ПФ.

Едва 38% от българите обаче са на мнение, че президентските избори са много важни лично за тях. Това не дава основание за особен оптимизъм, че на вота ще се явят голяма част от българските избиратели, посочват социолозите и допълват, че готовността да се гласува в момента е твърде условна величина.

Малко повече от половината от имащите право на глас българи заявяват твърдо намерение да гласуват. Делът на изразилите желание да гласуват на референдума е по-нисък с около 10 пункта.

Все още не са отчетени и ефектите от задължителното гласуване, като е видно, че хората в малка степен са запознати с нововъведенията в изборното законодателство. Тепърва ще става ясно какъв може да е ефектът и от вот две в едно (президентски избори и референдум).

От социологическата агенция отчитат и втвърдяване на електоралните ядра на основните политически партии - ефект от това, че кампанията вече е в ход.

Партийните предпочитания на хората са водещи, когато избират кого да подкрепят за президент. Две трети от избирателите заявяват, че ще подкрепят кандидата на партията, на която симпатизират. Най-често това е позиция на избирателите на БСП, на ГЕРБ, на ПФ и на РБ.

Месец преди старта на президентската кампания, ГЕРБ е първа политическа сила като за управляващите биха гласували 25.4% от българите. БСП е втора политическа сила с електорален дял от 15.3%, а РБ са трети с 6%. ДПС и ПФ са изравнени с по 4.5%, а АБВ получава 3% от вота на всички избиратели. С тези електорални резултати всички споменати по-горе политически формации могат да попаднат в следващ парламент, ако изборите се провеждаха в началото на септември.

Според допитването темата за бежанския поток към страната ще окаже най-сериозно въздействия върху кампанията и изборите, според 39% от българите. Тези които изразяват страх са предимно жени, хора със стандарт около и под средния и жители на столицата. Като цяло страхът от тероризъм е два пъти по-слабо разпространен сред населението в сравнение със страха от бежанския натиск върху страната.

През последните шест месеца социолозите регистрират стабилизация и дори леко покачване на одобрението към основните държавни институции и водещите политици. Към 12 септември работата на правителството е одобрявана от 33% от българите, а тази на парламента – от 18%.

75% от привържениците на ГЕРБ одобряват работата на кабинета. Одобрението и неодобрението към правителството е изравнено сред избирателите на РБ. Сред привържениците на останалите партии неодобрението доминира.

На фона на нарастващите страхове на хората, свързани със сигурността както в национален, така и в личен план, расте респектът към силовите ведомства – полиция и армия.
Съдът за пореден път е институцията с най-ниско одобрение.

За последните шест месеца работата на премиера печели 4 пункта одобрение, като в момента одобрението към Б. Борисов е по-висок дял от неодобрението (48%:42%).

Най-одобряваните министри от кабинета са Лиляна Павлова (с 47% одобрение), Томислав Дончев (с 42% одобрение) и Вежди Рашидов (с 40% одобрение).

Най-малко впечатления имат хората от работата на новия министър на труда и социалната политика Зорница Русинова. Дебатът в сферите на здравеопазването и образованието е много остър и перманентен по повод на реформите, което води и до ръст на критични оценки към титулярите на тези министерства.

От „Екзакта” дават и класацията на най-одобряваните публични лица през септември:

    Йорданка Фандъкова – с 67% одобрение;
    Кристалина Георгиева – с 53% одобрение;
    Бойко Борисов – с 48% одобрение;
    Лиляна Павлова – с 47% одобрение;
    Мая Манолова – с 43% одобрение;
    Томислав Дончев –с 42% одобрение;
    Вежди Рашидов – с 40% одобрение;
    Красен Кралев – с 39% одобрение;
    Ивайло Калфин – с 35% одобрение;
    Красимир Каракачанов – с 33% одобрение.

Въпреки че изрично от „Екзакта Рисърч Груп” настояват, че поради липсата на номинирани кандидати от всички партии, не може да се говори за прогнози за настоящите избори, те дават разпределение на симпатиите според наличните имена в общественото пространство.  

Сред левите кандидати за президент най-висок рейтинг на одобрение има Ивайло Калфин – 35% (измерен в период, в който той не е номиниран за президент), следван от Татяна Дончева с одобрение от 27% (одобрявана от симпатизанти както на Движение 21, така и АБВ и БСП) и генерал Р.Радев – с 25% и 70% от избирателите на БСП. Близо половината от българите заявяват, че все още нямат впечатления от Румен Радев.

Това са политически фигури, които ще се борят за мажоритарен вот. Като се държи сметка и за това, че Калфин и Дончева успяват да се харесват освен на леви и на други избиратели, то се очаква надпреварата вляво да бъде особено оспорвана.

Красимир Каракачанов събира подкрепата на 33% от българите, а в качеството си на кандидат за президент Красимир Каракачанов е одобряван от 76% от избирателите на ПФ и от 56% от тези на Атака.

Кандидатът за президент на РБ Трайчо Трайков е одобряван от 16% от пълнолетните българи и от три четвърти от избирателите на РБ.