Ето какво още написа Орешарски:

От началото на 90-те години имах честта и отговорността да работя на практически всички етажи на изпълнителната власт. Винаги като експерт и по покана на някоя от политическите ни централи. Благодарен съм им за предоставените възможности при съответните ограничения от програмно-идеологически характер. Гордея се с приноси и постижения, които и днес се сочат за предимства на страната ни – нисък правителствен дълг, стабилна монетарна и финансова среда, ефективна и рационална данъчна система, финансово дисциплиниран публичен сектор.

Винаги съм гледал на Президентската институция с огромен респект въпреки силно ограничените й правомощия. Това е институцията, която е особено важна в следващите години поради поредицата вътрешни и външни предизвикателства, застрашаващи самите устои на държавността.

Българският Президент няма лостовете на изпълнителната власт и това формално може да оправдае всяко негово бездействие. Той обаче има други, не по-малко важни лостове – да задава тона на политическите дебати, да дефинира националните цели и политики, особено в по-дългосрочен хоризонт, да бъде коректив на прибързани и необмислени докрай решения. И най-важното, да търси това, което ни обединява като общество, а не това, което ни разделя.

Последните аргументи надделяха в решението ми да приема да бъда издигнат като независим кандидат за Президент. Искам да благодаря на един от успешните ми министри Данаил Папазов за това, че прие участието в предстоящата предизборна борба в качеството на кандидат вицепрезидент и на всички мои симпатизанти за безрезервната подкрепа.