Елин Пелин - Легенда за коледната елха

– Да идем да се поклоним на Младенеца – рекла палмата на маслината и да му поднесем нашите дарове! 

– Вземете ме и мене с вас! – примолила се елхата. 

Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели: 

– Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише и вони. 

Елхата млъкнала попарена, но погледнала още веднъж към сияйната светлина, която окръжавала лежащия в яслите Младенец. Един ангел чул подигравателните думи на палмата и маслината.

Палмата се приближила до яслите и положила пред тях най-хубавия лист от своя връх. 

– Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините – казала тя.

Маслината пък изцедила от своето благоуханно масло, което запръскало блгоухание наоколо. Елхата се омърлушила и си казала, че палмата и маслината са имали право да й се подиграват. “Недостойна съм да стоя тук пред очите на Младенеца” – проплакала тя. 

Тогава ангелът пристъпил към нея и казал: 

– Мъчно ми е за тебе. Ела по-близо до яслите! Ти, елхице, в смирението си сама се унижаваш, но аз ще те възвися и украся по-хубаво от останалите дървета! 

Погледнал той към звездичките, кимнал им и те една по една почнали да слизат от небето и да кацат по елховите клонки. 

Младенеца в туй време отворил очички. Нито хубавият палмов лист, нито маслиненото благоухание успели да привлекат Неговото внимание. Той ласкаво се усмихвал и протягал ръчички към обсипаната със звездички елха. Добрата елха потреперала от извънмерна радост, но не се възгордяла, а осветявала с блясъка си палмата и маслината, които засрамено мълчали в тъмнината. 

Ангелът проговорил втори път: 

– Това ти е наградата за скромността, елхичке! От сега нататък ти ще красиш празника Рождество Христово с вечно зелената си дреха и с бляскавите, подобни на звезди украшения, с които човеците ще те кичат в Светата нощ. Тъй ще радваш децата, а на възрастните ще припомниш за детските им дни. Това ще ти е предназначението и наградата, скъпо коледно дърво.