По време на Министерската среща в Баку, енергийният министър Трайчо Трайков подчерта, че 25-годишният договор с Азербайджан осигурява предвидимост, която липсва на свободния пазар. България вече е ключова част от Южния газов коридор чрез връзката с Гърция (IGB), а проектът за „Вертикален газов коридор“ ще увеличи транзитния ни капацитет към Европа с 50%.

Макар цифрите да звучат внушително, българският потребител трябва да е наясно с няколко критични фактора:

Транзитна зависимост от Турция: Целият поток преминава през турска територия. Това поставя Анкара в ролята на „диспечер“, от чиято политическа воля зависи ритмичността на доставките за София.

Капанът „Вземи или плати“: Дългосрочните споразумения ни задължават да изкупуваме договорените количества. Ако втечненият газ (LNG) на борсите поевтинее рязко, България остава обвързана с цената от Баку, дори тя да е по-висока в дадения момент.

Логистична надбавка: Пътят на газа от Каспийско море до България е над 3500 км. Транзитните такси през няколко държави неизбежно се трупат върху крайната сметка на бизнеса и домакинствата.

В свят, в който енергетиката се използва като оръжие, „най-евтиното“ често излиза най-скъпо. Макар договорът с Азербайджан да носи своите икономически рискове и транзитни зависимости, в момента той е единствената реална „застраховка живот“ за България.

Алтернативата – пълна зависимост от спот пазарите или руския газ – крие далеч по-голяма опасност от енергиен колапс. Сигурността има своята цена и в момента България избира да я плати, за да запази суверенитета си.