Енергийната уязвимост на Азия: Зависимостта от Близкия изток поставя региона в риск

Китай, Индия, Япония и Южна Корея са най-големите вносители на тези ресурси, като Япония и Южна Корея се считат за най-уязвими. И двете страни все още разчитат на изкопаеми горива за над 80% от енергийното си потребление и изостават в развитието на чиста енергия, пише Асошиейтед прес.

Примирието между Иран и Израел временно намали риска от сериозно прекъсване на доставките, но експертите подчертават, че дългосрочното решение е енергийната трансформация – намаляване на вноса на горива и ускоряване на прехода към местни възобновяеми източници.

„Това са реални заплахи, които трябва да бъдат осмислени като част от енергийната и икономическата сигурност на страните“, казва Мъри Уърти от Zero Carbon Analytics.

Разминаване между амбиции и реалност

Въпреки климатичните цели за 2050 г., Япония все още планира значителен дял на изкопаемите горива в енергийния си микс и продължава да строи нови съоръжения за втечнен газ. Южна Корея също запазва голяма зависимост от LNG, а ниските цени на тока затрудняват инвестициите във възобновяеми проекти.

Китай и Индия имат по-добра енергийна самостоятелност. През 2024 г. Китай отбелязва ръст от 45% при вятърната енергия и 18% при соларната. Индия, макар и силно зависима от въглищата, също увеличава възобновяемия си капацитет.

Въпреки това дори те остават изложени на колебания в цените на енергията и геополитически сътресения, особено при конфликт в Близкия изток, който може да блокира Ормузкия проток – енергиен „врат“ към Азия.

Югоизточна Азия също е под риск

Регионът се превръща в нетен вносител на петрол и се очаква до 2032 г. да започне да внася повече LNG, отколкото произвежда. Международната агенция по енергетика предупреждава, че ако не бъдат приети сериозни политики за чиста енергия, разходите за внос на петрол на държавите от АСЕАН могат да скочат от 130 млрд. долара през 2024 г. до над 200 млрд. долара през 2050 г.

„Чистата енергия не е само въпрос на климат – тя е въпрос на национална сигурност“, обобщава Сам Рейнолдс от Института за енергийна икономика и финансов анализ.