Какво влияе на цената на суровия петрол: Американските бомби или мълчаливите съюзници на Иран?

Цените на международния бенчмарк — сорт Брент — се сринаха, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че между Израел и Иран ще влезе в сила „пълно и тотално“ примирие, пише Ройтерс.

В понеделник Брент затвори на ниво от 71,48 долара за барел — спад от 7,2% спрямо предходното затваряне, като изтри предишния ръст, довел цената му до 81,40 долара – най-високото ниво от 17 януари насам.

Цената на суровия петрол скочи рязко в началото на деня, водена от опасения, че Иран ще отвърне на включването на САЩ в конфликта с Израел чрез бомбардировки на три ядрени обекта.

Отново медиите бяха залети с тревоги, че Иран може да се опита да блокира Ормузкия проток — през който ежедневно преминават около 20% от световния износ на суров петрол и втечнен природен газ (LNG) — или че Техеран може да атакува американски бази в региона.

В крайна сметка иранският отговор се ограничи до обявен удар по американска база в Катар — атака, която се оказа по-скоро символична, тъй като повечето ракети бяха прехванати, а нанесените щети бяха минимални.

Цената на суровия петрол продължи да пада и във вторник сутринта по време на азиатската търговия, достигайки 68,23 долара за барел — спад от 4,4%, като се върна на нивата от 12 юни, ден преди Израел да започне бомбардировъчната си кампания срещу Иран.

Няма съмнение, че Тръмп ще припише на себе си заслугата за примирието между Израел и Иран и вероятно ще посочи бомбардировките на ирански ядрени обекти и ограничената реакция на Техеран като доказателство, че е взел правилното решение.

Със сигурност включването на САЩ в конфликта е променило изчисленията на иранските управляващи.

Но ако приемем, че Техеран действително се е отдръпнал — това ли е резултат от искането на Тръмп за „пълна капитулация“, или от влиянието на онези, които действат тихо?

Сдържани съюзници

Заслужава си да се отбележи, че основните съюзници на Иран — Китай, Русия, а може би и Индия — се ограничиха до дежурни изказвания с призив за прекратяване на военните действия след американските бомбардировки.

Израел вече твърди, че Иран е нарушил примирието, обявено от Тръмп през нощта, и израелското правителство е наредило нови въздушни удари по Техеран.

Китай вероятно е най-важният съюзник на Иран, тъй като е единственият голям купувач на неговия суров петрол, който е под санкции от страна на САЩ.

Но най-острата реакция от страна на Китай се изрази в изявление на посланика в ООН, който призова „всички страни, особено Израел, незабавно да прекратят огъня, за да не се разрасне конфликтът и да се избегне преливане на войната“.

Въпреки че постът на постоянен представител в ООН е дипломатически висок, важно е да се подчертае, че Китай не използва по-високопоставен представител от централната власт, за да осъди САЩ, а подкрепата му към Иран остана минимална.

Това, което Техеран вероятно е осъзнал, е, че китайското приятелство е в голяма степен обвързано с условия — а именно с гарантиране на безпрепятствено преминаване на петрола през Ормузкия проток и бърза деескалация на напрежението, така че цените да се върнат на по-ниски нива, без военна надценка.

Вероятно същото послание е било предадено на иранския президент Масуд Пезешкиан от индийския премиер Нарендра Моди по време на телефонен разговор на 22 юни.

Много други държави от Близкия изток също вероятно са изпратили недвусмислени сигнали: никой няма интерес от атаки срещу петролна инфраструктура, износ или корабоплаване.

Уроците от 12-дневната кампания на Израел срещу Иран

1. Цените на петрола все още реагират остро на геополитически рискове, но реакциите често са волатилни, краткотрайни и склонни към преувеличаване.

2. Споделеният интерес към стабилното доставяне на петрол отново надделя — и това прави така, че военната надценка в цените да се стопява бързо.

3. Иран изглежда много по-слаб днес, отколкото преди две седмици — но неяснотата остава: какво следва за управниците в Техеран и техните ядрени амбиции?

4. Въпреки бомбастичната реторика на Тръмп, няма сериозни основания да се смята, че Близкият изток е по-безопасен или по-стабилен днес.