Енергийният министър: За първи път България официално ще подаде искане за изменение на ПВУ

Това отбеляза пред БНР министърът на енергетиката Жечо Станков и уточни, че правителството се е насочило към опцията за "предоговарянето им по начин, по който да не навредят на националния ни интерес, но и да се запази лоялността ни към ЕК", и обясни:

"Работата на парче през последните 4 години и поемането на трудно изпълними ангажименти са ни довели в момента до позицията, в която голяма част от средствата по ПВУ, да не кажа всички, са блокирани и трябва в максимално кратки срокове да се предоговорят важни реформи. ... За първи път България официално ще подаде искане за изменение на ПВУ". 

По отношение на заложената в ПВУ либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители той бе категоричен:

"Дали ще има либерализация, или - не, сметките за ток на домакинствата няма да се повишат. В Министерството на енергетиката намерихме вариант със защитен механизъм, с който да компенсираме битовите потребители през Фонд "Сигурност на електроенергийната система". 

ПВУ е проекти срещу реформи, изтъкна министър Станков и поясни:

"Има няколко реформи, които са свързани с това да изкараме две от най-печелившите дружества от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това ще доведе до предсрочно изискване на над 1,2 млрд. евро - средства от облигационните заеми на БЕХ. ... Основното желание на Еврокомисията винаги е било да гарантира, че няма крос субсидиране, разбирайте - вземане от по-богати дружества и насочване към такива, които имат проблеми със своите финанси. Изкарването на дружествата от холдинга не е решение, намерили сме вариант и говорим с ЕК как това да бъде гарантирано по друг начин, без да се налага дружествата да бъдат изкарвани. Начинът е - с вътрешно гарантиране на това, че средствата от тези две дружества, включително и дивидентите им, ще бъдат насочвани през БЕХ директно към държавния бюджет, а не да остават вътре и да бъдат насочвани към други дружества, което влияе на отношенията ни с ЕК в момента".

Според него България не е изпълнила ангажимента за 40% допълнително намаляване на въглеродните емисии от въглищните централи:

"Това поставя под риск функционирането на енергетиката ни. ... През 2024 г. едва 35% са намалели емисиите, а тази зима е по-студена и сме изгорили три пъти повече въглища, така че въобще не е сигурно, че ще има минус в емисиите, а може да има и повишаване. Европа никога не е искала това от нас. Не знам защо колегите са го поели като ангажимент. Това застрашава работата не само на ТЕЦ-овете, а и на мините. Ангажиментът е поет отделно на всяка централа, моята битка е да бъде предоговорен като не е на всяка централа, а на национално равнище".

Последните 7-8 месеца "Булгаргаз" няма финансова възможност да покрива задълженията си към "Боташ", съобщи енергийният министър и допълни, че договорът е неизгоден за България и се търсят варианти за предоговарянето му:

"Опитваме се да натоварим тръбата, за да не се плаща за нещо, което не ползваме".