Епископ Тихон пред Фрог: Само един политик се изповядва пред мен

Не разрешавам по време на изповед да ми се говори шаблонно. Обикновено питам: Кажи това, което най-много не ти се иска да кажеш. Че си бил несправедлив с този или си излъгал онзи, както и че си откраднал нещо, това не ме интересува. Искам човекът, който се изповядва да каже това, което го гложди. Но най-голямата беда на политиците е, че тях нищо не ги гложди, обясни той.

На въпрос дали прощава на управляващите, въпреки незавидното положението, в което се намират хората, Тихон сподели : Това не бих го казал публично. Ние сме длъжни да прощаваме, защото и на нас трябва да ни се прости. Човек, който не може да прощава, не е в състояние да върви напред. Не могат да печелят хора, които не са губили. Когато прощавам някому обаче трябва да си давам сметка дали помагам на този, комуто съм простил или не му помагам.

Запитан за бъдещето на вярата ни той призна: Аз продължавам да твърдя, че ние нямаме в перспектива друг път, освен срещата между православието и католицизма. Нямаме друга възможност, освен да заживеем заедно. Ние трябва да се познаваме. За да се познаваме, трябва да разговаряме, а за да правим това, трябва всички ясно да сме дефинирали понятията.

Що се отнася до качествата на най-висшите ни духовници, Тихон не скри:
Нашите митрополити ги е страх. Когато един наш митрополит застане до равния на него по ранг кардинал, той ще изглежда като нещастно дете. Защото първо богословската му подготовка не е такава, че да може да разговаря на равна нога. Там духовниците са завършили богословие, философия, лингвистика. Те говорят по няколко езика, а нашият не може да спретне няколко думи на български език. Едните знаят да се държат в двореца като царе и сред хората като обикновени селяни. Нашите знаят да се държат само като обикновени селяни или по-скоро като хора , които си мислят, че са овладели градския начин на живот и етикета. Това е смехотворно. На такива им викаме сноби, но нашите и такива не са. Те просто гледат да няма конфликти и конфронтация. Допускам, че някой им нарежда нищо да не правят. Не мога да го докажа, но съм убеден, че е така.

На въпрос как се чувства сред куп доносници на Държавна сигурност, епископът на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” отвърна: В началото бях гневен, но после ме обхвана искрено съжаление към тези хора. Питах се какъв живот са водили ?! После разбрах, че те се интересуват от това да не разсърдят бившите си приятели. Когато на бял свят излязоха досиета, трябваше всички, които са били доносници да поискат прошка. Естествено, че никой нямаше да им повярва, но номерът щеше да мине. Те обаче не се разкаяха, защото онези щяха да кажат: „Аха, значи ти вече се отказваш от мен?!”. Ясно е, че от това ги е страх повече, отколкото от късата памет на народа. Питал съм се кое е това, което кара хората да стават шпиони. И разбрах-тайните служби са като хубава загадъчна жена и всички се въртят около нея като мухи на мед.

За това какво според епископ Тихон представлява тази хубава жена, какви хора й се отдават, колко струва да целунеш ръката на папата и какво е да бъдеш истински духовен човек, можете да прочетете в рубриката „Интервю” идната седмица.





Тихон е патриаршески викарий на патриарх Неофит, с когото са съученици и състуденти от Семинарията и Духовната академия. Той е с интересно житие. Роден е на 26 май 1945 година в град Щутгард, Германия, като майка му е германка, а баща му българин, известен оперен певец. Тежките условия след Втората световна война принуждават семейството да се премести от Германия в България. След като завършва висшето си богословско образование е назначен за библиотекар в Светия Синод. Впоследствие народната власт го изселва в с. Дебелцово, севлиевско, без право да напуска региона. Оттам по настояване на посолството на ФРГ, е трябвало в рамките на 12 часа да напусне страната. Така 25 години по-късно успява да види своята майка и отива да живее при нея в Щутгард. При основаването на Западната и Средно-европейска епархия, изпратеният Главиницки епископ Симеон, по-късно митрополит, под диктовка на ДС, се обръща към Тихон с покана да стане секретар на новосформираната епархия. Скритата цел тогава е била той да е под пълен контрол на службите. Благодарение на Тихон в Западна Европа са основани всички български църковни общини. За тази цел е използвал добрите си познанства със старата българска емиграция, избягала от комунизма. По-късно Христо Иванов приема монашество с името Тихон. През 2002 г. патриарх Максим го ръкополага за епископ. През 2010 г. по решение на Светия Синод и под диктовка на бившите тайни служби Тихон е махнат от Рим и докаран в София за председател на храм-паметника "Александър Невски”, за да бъде винаги пред очите на Светия Синод.