ЕЦБ прогнозира, че лихвите по заемите в България ще се понижат. Причината е, че инфлационните очаквания ще се стабилизират, а разходите за банките ще намалеят, включително изискванията за минимални резерви.

С приемането на еврото България ще получи и право на глас при вземането на решения за паричната политика на еврозоната.

Централната банка смята, че разходите и рисковете от преминаването към еврото ще бъдат ограничени и предимно еднократни. Най-честите притеснения – за поскъпване при смяната на валутата – се адресират с мерки като контрол върху цените и задължително двойно изписване на цените в левове и евро за период от една година.

ЕЦБ посочва, че за България рискът от загуба на гъвкавост на валутния курс е практически нулев, тъй като левът е фиксиран към еврото от повече от две десетилетия.

Въпреки това, обществената подкрепа за еврото в България остава ниска, главно заради страховете от повишение на цените. По опита на други държави обаче подкрепата обикновено расте след самото въвеждане на еврото.

ЕЦБ отбелязва, че икономиката на България е напреднала значително от влизането в ЕС през 2007 г. БВП на човек от населението се е увеличил от около 35% от средното за еврозоната през 2006 г. до над 60% през 2025 г.

Икономиката е показала устойчивост по време на пандемията и при скоковете в цените на енергията, но остава уязвима заради малкия и отворен характер на страната.

Инфлацията в България е силно зависима от външни фактори, особено от цените на енергията и храните. Ръстът на заплатите и кредитирането също може да създава натиск върху цените.

ЕЦБ предупреждава, че след въвеждането на еврото може да се засили натискът за по-високи публични разходи – особено за инвестиции, социални плащания, здравеопазване и образование. За да не нарасне дългът, това би изисквало по-високи приходи в бюджета.

Централната банка препоръчва България да поддържа строга фискална дисциплина и да продължи структурните реформи, за да избегне инфлационен натиск и загуба на конкурентоспособност след приемането на еврото.