AP: България влиза в еврозоната. Kакво означава това за потребителите и бизнеса?

Социологическите проучвания обаче показват, че преминаването към еврото се случва на фона на широко разпространен скептицизъм сред хората.

Ето какво е важно да се знае, докато България и нейните 6,4 млн. жители стават 21-вият член на Европейския съюз със споделена валута, пише световната медия.

Голямата промяна на Нова година

В месеците преди въвеждането на еврото ценовите етикети и банковите сметки трябваше да показват и двете валути, при фиксирания курс от 1 евро = 1,95583 лева.

Банковите сметки ще се превалутират автоматично.

Плащанията в левове ще бъдат възможни още около месец, но рестото вече ще се връща в евро. Очаква се старите банкноти и монети да излязат от обращение в рамките на няколко седмици.

До 30 юни левовете могат да се обменят без такса в банките, пощите и в Българската народна банка, а в централната банка – безсрочно.

По-лесна външна търговия, пътуване и инвестиции

Членството означава, че България става част от много по-голяма икономическа общност – еврозоната, със световно използвана валута и обща централна банка, която определя лихвените проценти.

Единната валута означава, че българите могат да почиват в съседна Гърция, без да обменят пари и без да се връщат с неизползваеми банкноти и монети. Еврото улеснява и сравняването на цени при онлайн пазаруване и планиране на пътувания в други държави.

Компаниите, които търгуват с останалата част от еврозоната, вече няма да понасят разходи за валутен обмен.

Спестяванията се оценяват на около 1 млрд. лева годишно според Българската народна банка.

България получава и място в Управителния съвет на Европейската централна банка – и глас при решенията за лихвите и паричната политика.

С присъединяването страните се отказват от част от икономическите си инструменти. Лихвените проценти се определят от ЕЦБ във Франкфурт, а националните валути вече не могат да се обезценяват, за да се повиши конкурентоспособността.

За България това не е новост. Страната се отказа от тази част от икономическия си суверенитет още когато фиксира курса на лева към еврото.

Членството в ЕС и еврото – по правило свързани

България пое официален ангажимент да приеме еврото, когато се присъедини към ЕС през 2007 г.

По принцип това важи за всички държави членки. Изключения направиха Великобритания, която впоследствие напусна ЕС, и Дания. Швеция замрази процеса след отрицателен референдум. Чехия, Унгария, Полша и Румъния все още не са предприели необходимите стъпки за влизане в еврозоната.

За да въведе еврото, една държава трябва да поддържа стабилен валутен курс и да спазва изискванията за инфлация, дълг и бюджетен дефицит. Окончателното решение се взема от лидерите на ЕС след оценка от Европейската комисия и ЕЦБ.

Дълговата криза в периода 2010–2015 г. породи спекулации за излизане на Гърция от еврозоната. Тогава Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър получиха спасителна финансова помощ.

Оттогава ЕС и ЕЦБ въведоха механизми за предотвратяване на подобни кризи. Банковият надзор беше централизираn в ЕЦБ, създаден беше и спасителен фонд. Централната банка разшири и възможностите си да се намесва на облигационните пазари при силни сътресения.

Скептицизъм и страхове от по-високи цени

Проучване на „Евробарометър“ от март показва, че 53% от анкетираните 1 017 души са против влизането в еврозоната, а 45% го подкрепят. Друго проучване, проведено между 9 октомври и 3 ноември, дава сходни резултати – около половината българи са против, а 42% са „за“. Статистическата грешка е около ±3,1%.

Основният страх е, че търговците ще закръглят цените нагоре. Някои хора възприемат лева и като символ на национален суверенитет.

„Тези страхове не са толкова насочени срещу еврото, колкото отразяват по-обща икономическа несигурност и ниско доверие в институциите“, казва Димитър Керанов от Германския фонд „Маршал“ в Берлин.

България е на второ място по корупция в ЕС след Унгария, според „Трансперънси Интернешънъл“. Страната е и сред последните по доходи, със средна заплата около 1 300 евро месечно.

Роля играе и дезинформацията в социалните мрежи, приписвана на руски опити за създаване на напрежение между държавите от ЕС.

Какво следва

Опитът показва, че след въвеждането на еврото има лек и временен ръст на инфлацията.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че при предишни присъединявания ефектът е бил между 0,2% и 0,4 процентни пункта и бързо е отшумявал.

„Преди приемането несигурността е естествена“, каза тя. „Но когато домакинствата и фирмите започнат да използват новата валута в ежедневието си и видят, че надеждна централна банка гарантира ценовата стабилност, доверието нараства“.

След въвеждането обществената подкрепа за еврото се увеличава средно с 11 процентни пункта, пишат икономистите на ЕЦБ Фердинанд Дрехер и Нилс Хернборг.

Някои поскъпвания могат да изглеждат по-големи, отколкото са в действителност. Икономисти посочват, че ресторанти и фризьорски салони често отлагат промени в цените си преди смяната на валутата. Така увеличения, планирани по-рано, просто стават видими с известно закъснение.