От ЕЦБ припомнят, че загубите след 2022 г. са резултат от години на значителни печалби и мерките на Евросистемата за поддържане на ценова стабилност. В рамките на тази политика балансът на банката беше разширен чрез изкупуване на финансови активи с фиксиран лихвен процент и дълъг матуритет, което доведе до увеличаване на пасивите с променлива лихва. Повишаването на основните лихви през 2022 и 2023 г. увеличи разходите за лихви, докато приходите от активите не нараснаха в същата степен.

През 2025 г. разходите за персонал са намалели до 809 млн. евро (844 млн. евро за 2024 г.), а другите оперативни разходи – до 619 млн. евро (626 млн. евро година по-рано). Приходите от надзорни такси, събирани от банките под пряк надзор, са възлезли на 690 млн. евро (681 млн. евро за 2024 г.).

Балансът на ЕЦБ се е свил с 37 млрд. евро до 603 млрд. към края на 2025 г., основно заради намаляване на притежаваните ценни книжа по паричната политика. Консолидираният баланс на Евросистемата възлиза на 6,293 трилиона евро при 6,421 трилиона евро година по-рано.

ЕЦБ прогнозира връщане към печалба през 2026 г. или по-късно, в зависимост от бъдещите нива на лихвите, валутните курсове и структурата на баланса. Институцията подчертава, че може да изпълнява мандата си независимо от временните загуби, като финансовата ѝ устойчивост се гарантира от капитала и преоценъчните резерви, които към края на 2025 г. възлизат на общо 71 млрд. евро.

В отчета е посочено също така, че България прие еврото от 1 януари 2026 г. В съответствие с устава на Европейската система на централните банки БНБ е внесла остатъка от записания си капитал в ЕЦБ – 102 млн. евро, както и валутни резервни активи на стойност 1,483 млрд. евро (85% щатски долари и 15% злато).