Външният дълг на България надхвърли 50 млрд. евро

Това е ръст от 16% на годишна база, или с над 7 млрд. евро повече спрямо същия период на 2024 г., когато дългът е възлизал на 43,794 млрд. евро.

Спрямо размера на икономиката, дългът вече представлява 45,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), при 42,2% година по-рано.

Основният двигател на ръста са дългосрочните задължения, които се увеличават с 18,2% до 42,622 млрд. евро. Те представляват 83,9% от общия външен дълг и 38% от БВП. Краткосрочните задължения също бележат ръст, но по-слаб – с 6,2% до 8,206 млрд. евро.

Около две трети (65%) от дълга е с матуритет над една година, а 79,8% от всички задължения са деноминирани в евро – сходно с предходната година.

В рамките на една година дългът на сектор „Държавно управление“ е скочил с над 5,2 млрд. евро – увеличение от 50,2%. Така към края на май 2025 г. той достига 15,601 млрд. евро, или 13,9% от БВП.

Централната банка, за разлика от останалите институции, е намалила външните си задължения – с близо 7% до 1,884 млрд. евро.

Външният дълг на търговските банки (други парично-финансови институции) е 7,626 млрд. евро – ръст от 22,4% спрямо май 2024 г.

Секторът на нефинансовите предприятия също увеличава външните си задължения – с 1,9% до 12,687 млрд. евро.

Вътрешнофирменото кредитиране – заемите между свързани фирми – достига 13,029 млрд. евро. Макар да нараства с 2,5% спрямо предходната година, неговият дял в общия дълг намалява до 25,6% от 29% година по-рано.