Това направи институцията първата сред централните банки на страните от Г-7, която затегна паричната си политика в отговор на рязкото увеличение на енергийните разходи, предизвикано от конфликта в Близкия изток.
„Несигурността остава висока, а пълният ефект върху инфлацията от енергийния шок все още не се е проявил“, посочва ЕЦБ в официалното си изявление.
От началото на юли цените на петрола са се повишили с над 30%, след като прекратяването на огъня между САЩ и Иран се провали, а движението на търговски кораби през Ормузкия проток остава силно ограничено. В четвъртък цената на петрола премина границата от 100 долара за барел за първи път от края на май, след като подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути заявиха, че са атакували два саудитски танкера в Червено море. Нападенията допълнително засилиха опасенията за нарушения в глобалните доставки на петрол.
От ЕЦБ посочват, че перспективите пред енергийните цени, макар и „силно променливи“, към момента са близки до базовия сценарий, публикуван миналия месец. Според прогнозите инфлацията в еврозоната ще достигне пик от 3,4% през втората половина на годината и ще остане около 3% в началото на 2027 г.
Инфлацията в еврозоната се задържа значително над средносрочната цел на ЕЦБ от 2% от март насам, но през юни се забави леко до 2,8%. Това се случи на фона на рязък спад на цените на петрола заради надеждите тогава, че Вашингтон и Техеран ще успеят да постигнат споразумение за прекратяване на конфликта.
ЕЦБ заявява, че следи внимателно „интензитета и продължителността“ на енергийния шок, както и вторичните ефекти, които по-високите цени на петрола и газа могат да окажат върху останалите сектори на икономиката.
„Намираме се в добра позиция да се справим с несигурността, породена от конфликта“, посочва централната банка.
Финансовите пазари вече залагат, че ЕЦБ все пак ще увеличи допълнително цената на заемите. Според пазарните очаквания са напълно калкулирани още две повишения на лихвите с по 0,25 процентни пункта до първото тримесечие на следващата година, като следващата стъпка може да бъде предприета през септември или октомври.
Какво означава това за България?
След присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. страната вече следва единната парична политика на ЕЦБ, вместо да разчита на самостоятелни решения на Българската народна банка. В същото време лихвеният процент на централната банка е един от основните фактори, които определят условията за кредитиране, цената на заемите и доходността по спестяванията. Той влияе и върху междубанковия пазар и показатели като EURIBOR, към които са обвързани голяма част от кредитите с плаваща лихва.
За домакинствата запазването на лихвите на сегашното ниво означава по-голяма предвидимост при ипотечните и потребителските кредити. Банковият сектор няма непосредствен натиск за рязко увеличаване или намаляване на лихвите по нови и съществуващи заеми. Стабилността се отразява и върху депозитите, където не се очакват резки промени в доходността за спестителите.
За бизнеса решението на ЕЦБ също носи повече сигурност при планиране на краткосрочните инвестиции и финансиране. Компаниите могат по-лесно да прогнозират разходите си по кредити и да вземат решения за нови проекти.
Лихвеното ниво има ключово значение и за борбата с инфлацията. Основната цел на ЕЦБ е да поддържа ръста на цените около 2%. Ниво от 2,25% се разглежда като компромисен вариант – достатъчно високо, за да ограничава инфлационния натиск, но без да поставя прекалено големи ограничения пред икономическия растеж. За България това е особено важно след преминаването към еврото, тъй като стабилната парична политика на ЕЦБ ще бъде един от факторите за запазване на покупателната способност на гражданите при евентуални нови сътресения, свързани с енергийни цени или суровини.
Решението на ЕЦБ влияе и върху цената на държавното финансиране. Лихвените нива в еврозоната определят условията, при които държавите и компаниите получават достъп до международните финансови пазари. Запазването на лихвата на 2,25% означава по-голяма стабилност при разходите за обслужване на държавния дълг и по-предвидима среда за публичните финанси (поне в следващите месеци).
Влизането на България в еврозоната поставя страната в общата рамка на европейската парична политика, което означава, че решенията на ЕЦБ вече ще бъдат един от основните фактори, определящи цената на парите в българската икономика.
