Евлоги Станчев: Не е възможно действително примирие без Русия да върне в Украйна незаконно депортираните деца

Впоследствие разследване на независимата руска медийна платформа „Вьорстка“ доказва, че 14 от тези деца са настанени в сиропиталището „Йолочка“ (Елхичка) в град Симферопол. Според различни репортажи условията на отглеждане на деца в това заведение са меко казано брутални.

Въпреки че сиропиталището приютява сираци с различни увреждания и забавяния в развитието, те са системно недохранвани, дехидратирани и психологически тормозени. За сметка на това като основен приоритет на заведението е обозначено „възпитанието на патриотизъм“ у настанените деца.

Случаят на едно от дечицата от Херсон, двегодишната Маргарита Прокопенко, придоби особена известност. Момиченцето беше осиновено от лидера на партията в руската Дума „Справедлива Русия“ Сергей Миронов. Самоличността на детето е била изцяло подменена – тя вече се казва Марина Миронова, а като място на нейното раждане е посочен град Подолск, Московска област.

Случилото се с децата от сиропиталището в Херсон е само малка част от мащабната кампания на руските окупатори по насилствена депортация на украински деца на руска територия. До момента украинските власти са успели да идентифицират самоличността на близо 20,000 отвлечени деца. Действителните размери на трагедията вероятно са в пъти по-големи – в интервю пред Дойче Веле тогавашният украински омбудсман по правата на детето Дария Херасимчук споделя опасенията си, че може да става дума за стотици хиляди отвлечени деца. Самите власти в Руската федерация посочват, че над 700,000 украински деца са били „евакуирани“ на руска територия. Съществуват ясни доказателства, че около 2,500 деца са били преместени в Беларус след началото на пълномащабната инвазия срещу Украйна, което потвърждава сътрудничеството на Минск с руската програма по депортиране на деца. Освен това е важно да се отбележи, че насилственото преместване на украински деца не започва след февруари 2022 г. – подобни случаи са документирани още в началото на руската война срещу Украйна през 2014 г.

Зад мнимите твърдения за „евакуация“ всъщност стои кампания с изцяло преднамерен и добре организиран характер. В нея основни действащи лица са високопоставени руски политици, сред които президента Владимир Путин, руския „комисар по правата на детето“ Мария Лвова-Белова, а също депутати и служители на руското Министерство на образованието. За организирането на незаконно депортиране и прехвърляне на деца на руска територия Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на Путин и Лвова-Белова през март 2023 г.

Преди да бъде стартирана процедура по придобиване на руско гражданство и осиновяване, депортираните деца са настанявани в специални заведения, обозначавани като „детски лагери“ или „санаториуми“. Там те са подлагани на интензивно „превъзпитание“, в същността си представляващо насилствена русификация чрез насаждане на пропагандни внушения и заличаване на тяхната украинска идентичност. Тези действия на руските власти представляват грубо нарушаване не просто на правата на самите деца, но също на фундаментални документи на международното право, сред които Конвенцията на ООН за правата на детето, Женевските конвенции, Римския статут на Международния наказателен съд и т.н. Нещо повече – в преднамерените опити за асимилация на депортираните деца могат да бъдат разпознати ясни геноцидни политики от страна на Руската федерация. Чл. II от Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (1948 г.) посочва „насилственото предаване на деца от групата на друга група“ като един от петте акта, необходими за дефинирането на едно престъпление като „геноцид“, когато е извършено със съзнателното „намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава“.

Няма никакво съмнение, че посегателството срещу децата на Украйна представлява основна част от стремежа на Путинова Русия да унищожи украинското национално самосъзнание – намерения, които са открито заявени от различни руски пропагандисти (следва да се припомни статията „Какво Русия трябва да направи с Украйна“ на Тимофей Сергейцев, публикувана през пролетта на 2022 г. в руския официоз РИА „Новости“).

За украинската държава и нейните международни партньори издирването и връщането на незаконно депортираните деца обратно в родината им представлява приоритет от първостепенна важност. Украйна вече е успяла да върне над 1,000 от тези деца. Неимоверна е заслугата за това на инициативата Bring Kids Back („Да върнем децата“), функционираща под егидата на Президента на Украйна Володимир Зеленски. Това е програма, насочена както към безопасното връщане и реинтегриране на отвлечените деца, така и към документиране на военни престъпления, което да бъде използвано за подвеждане под отговорност на виновните лица. Bring Kids Back обединява усилията на президентската администрация, правителството на Украйна, партньорски държави и различни международни организации и институции за преустановяване на геноцидните политики на Русия.

Във връзка с последователната си работа по връщане на украинските деца обратно вкъщи Украйна призовава Руската федерация незабавно да предостави подробен списък и детайлна информация относно всички деца, които са били незаконно депортирани и подложени на процедура по осиновяване от руски граждани. Освен това украинската държава настоява да бъде осигурен безопасен достъп на международните хуманитарни мисии до всички заведения в Русия или във временно окупираните територии на Украйна, където са настанени украински деца. Украйна също има нужда от подкрепа в осигуряването на безопасната евакуация на онези деца, които се намират в райони на активни бойни действия и по този начин са изложени на опасност от бъдеща депортация.

Не е възможно постигането на действително примирие в настоящата война без да бъде осигурено безопасното връщане на незаконно депортираните украински деца обратно в тяхната родина. Нито подобно примирие би имало справедлив характер, ако отговорните за извършването на тези ужасяващи политики на геноцид не бъдат заставени да отговарят за действията си. Посегателството срещу детския живот и личност представлява престъпление от най-жесток характер, изискващо максимално строго наказание. Това е един от малкото въпроси, по които има постигнат международен консенсус – без значение от културна или религиозна принадлежност.

Страница на инициативата: https://www.bringkidsback.org.ua/ 

Д-р Евлоги Станчев, историк