Евродепутатите обявиха война на дезинформацията и кибератаките

Финландското председателство на Съвета на ЕС отбеляза, че при изборите за евродепутати през може и да не са били отчетени мащабни дезинформационни кампании. Еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова отбеляза, че ЕС има нужда от допълнителни лостове за защита от външна намеса. По нейните думи дезинформационните кампании досега са целели да внесат разногласия в европейското общество, включително по научно признати факти. Тя допълни, че подобни кампании получават "мръсни пари". Йоурова обеща ЕК да продължи да работи в защита на свободата на изразяване и на медиите.

„Кибератаките се повишиха до безпрецедентно равнище, като постигнаха опасен достъп до нашите инфраструктура и данни. Ключови европейски правила за финансирането на политически партии от трети страни бяха нарушени“, заяви евродепутатът от групата на социалистите и демократите Кати Пири, цитирана от БНР.

Еврокомисарят по сигурността Джулиан Кинг отбеляза, че в навечерието на изборите през май е било наблюдавано разпространение на различни видове дезинформация, съобщава Нова тв. Той добави, че на много места са били засечени мащабни групи от политически тролове. "Трябва да ограничим пространството, в което се разпространява дезинформация. В началото на следващата година ЕК ще предложи конкретни мерки, възможно е да бъдат законодателни, срещу разпространението на дезинформация", добави той.

В същия тон бе и изявлението на евродепутата от ЕНП Андрей Ковачев.

„Ние не трябва да сме наивни и трябва ясно да осъзнаваме сериозността от заплахата от трети страни. България е само една от страни, в които през 2015 г. по време на последните местни избори, бяха атакувани сайтовете на ЦИК и на други ключови по отношение на изборите институции. В моята страна стотици анонимни сайтове без ясна собственост, организации, без ясно финансиране, хиляди фалшиви профили в социалните мрежи, водят координирана информационна война срещу ЕС, злоупотребяват с най-чувствителните за теми за хората като религия, традиции и ценности.", заяви той.

Евродепутатът от „Обнови Европа“ Паскал Дюран поиска да бъде приета забрана за финансиране на европейски партии от чужди страни.

„Знаем, че чужди сили, които не искат ЕС да е добре, сред които Русия, но и други, са финансирали с 1 млрд. евро информационни елементи на политически партии и то на тези, които искат да унищожат Общността и които се намират в крайно дясната част на този полукръг - както от Италия, така и от Франция и от други страни“.

Нека си дадем средствата, за да реагираме, призова Дюран.

Групата на Европейската народна партия (ЕНП) заяви, че Русия води информационна война срещу Европа, за да подкопае демократичния дебат. Китай, Иран и Северна Корея се опитват да се намесват в процеса на взимането на нашите решения. Трябва да има последици, призова ЕНП.

Социалистите и демократите (С&Д) посочиха, че в последните години е имало масови дезинформационни кампании и кибератаки в ЕС, предизвикани и подпомагани от чужди държави. С&Д предложи да се състави специална парламентарна комисия по този въпрос.

Зелените заявиха, че не само Русия, но и от Турция прави опити за намеса в ЕС, а тоталитарният режим в Китай иска да установи икономическа зависимост. Кръгове от САЩ също правят опити да се месят, посочиха от тази политическа сила.

Групата "Идентичност и демокрация" (ИД) порица ЕК, че търси извинение да ограничи интернет, например с директивата за авторските права. Групата "Европейски консерватори и реформатори" подкрепи подготвяната резолюция, но отхвърли желанието да се определи враг. "Имаме нужда от защита на нашата сигурност с най-доброто законодателство. Много по-важно е да се насочим към укрепването на съответните европейски служби, вместо да посочваме политически враг", заяви ИД.

Европейската северна левица бе на мнение, че излишно се търси врагът отвън. САЩ над 100 години се месят в изборите в други страни и руската намеса в техните избори преди няколко години изглежда като детска игра, коментира тази политическа сила.