Европа върви към пенсионна криза: всеки пети е в риск от бедност на старини

„Един от всеки пет европейци вече е в риск да живее в бедност на старини“, заяви Петра Хиелкема, ръководител на Европейския орган за застраховане и професионални пенсии (EIOPA), базиран във Франкфурт.

„Това е абсурдно висок процент. А ако погледнете жените, техният риск е с 30% по-голям“, каза тя в интервю за POLITICO.

Демографска бомба

Проблемът се задълбочава: населението на Европа застарява бързо, а след 40 години ще има само 1,5 работещи за всеки пенсионер – два пъти по-малко от сегашното съотношение.

„Някои държави вече са в тази ситуация. Това е неустойчиво“, коментира Хиелкема. „Европа има пенсионен проблем и страните без силни допълнителни пенсионни системи са сериозно застрашени“.

В продължение на десетилетия стандартният модел в Европа се основаваше на държавните пенсии. Но хората живеят по-дълго, раждаемостта спада, а разходите за финансиране на тези системи растат. Когато се добавят и разходите за здравеопазване и грижа за възрастни хора, данъчната тежест става непосилна.

Едно от решенията е изграждането на допълнителни частни или служебни пенсионни фондове, така че всеки да разполага с лични спестявания за старост.

Кой е подготвен и кой изостава

Скандинавските страни са най-добре подготвени за кризата, тъй като съчетават три източника на доходи: държавна пенсия, професионални пенсионни фондове и инвестиции в пенсионни продукти.

Много държави от Източна и Южна Европа разчитат почти изцяло на държавната пенсия, която е по-малка в сравнение със средните заплати.

В редица случаи гражданите дори не знаят реалното си положение, защото публичните власти и работодателите не им предоставят пълна информация за пенсионните им права. Брюксел може само да отправя препоръки, тъй като пенсионната политика е национална компетентност.

Хиелкема, която оглавява EIOPA от 2021 г., е убедена, че има „моментум“ за голяма промяна.

„Проблемът расте и националните правителства го виждат. Освен това пенсиите влизат в дневния ред и заради нуждата от повече инвестиции. Един от начините е да пренесем спестяванията от банкови сметки към инвестиционни продукти“, каза тя.

Планът на ЕК

През следващите месеци Европейската комисия ще публикува препоръки за спестовни и пенсионни сметки, за да отговори на демографските и финансовите предизвикателства.

До края на годината ще бъдат предложени:

- цифрови сметки за проследяване на спестяванията и инвестициите на всеки гражданин,
- системи за следене на пенсиите и табла за визуализация на правата,
- данъчни стимули за пенсионни спестявания,
- преглед на правилата за професионални пенсионни фондове.

Ключовата мярка е автоматично включване в служебни пенсионни фондове, по модел вече въведен във Великобритания, Полша и Италия.

„Ако работите, автоматично ще бъдете включени във фонд. Ако не желаете, трябва съзнателно да се откажете. В момента е обратното – трябва сами да се включите, а хората рядко го правят“, обясни Хиелкема.

Според нея механизмът работи и води до повече спестявания за старост. Идеята е да обхване и самонаети и фрийлансъри, за да могат и те да трупат средства за пенсия.

Политически взривоопасна тема

Въвеждането на реформи е в ръцете на националните правителства, а темата е силно чувствителна.

Френското правителство на Франсоа Байру изгуби подкрепата на социалистите, след като синдикати и работодатели не успяха да се споразумеят за пенсионните промени. Това лято германският канцлер Фридрих Мерц предизвика остри реакции, като предложи младите да започнат да спестяват за пенсията си. Синдикатите настояха за защита на държавната система.

Сравненията показват мащаба на проблема. В Германия професионалните пенсионни фондове възлизат на 267 млрд. евро. В Швеция – страна с осем пъти по-малко население, но почти всеобщо участие в такива фондове – сумата е 516 млрд. евро, или 92% от БВП.