Европейската мечта за Пентагон: Старият континент открива прелестите на военно-промишления комплекс

Тази седмица Германия призова ЕС да активира извънредна бюджетна клауза, която би изключила отбранителните инвестиции от строгите фискални правила. Целта – петгодишен план за превъоръжаване на съюза. Поводът? Рекордно високият ръст на глобалните военни разходи през 2024 г. – най-високият от края на Студената война, според Стокхолмския институт за изследване на мира. Най-голям дял от този ръст се пада именно на Европа.

Анализатори прогнозират, че страните от НАТО могат да увеличат военните си разходи с между 700 милиарда и 2 трилиона евро до 2030 г., съобщава The Wall Street Journal. Огромна част от този нов ресурс вероятно ще се озове при утвърдени американски гиганти като Lockheed Martin, Northrop Grumman и General Dynamics. Брюксел обаче има други амбиции: поне половината от средствата да остават на континента. За целта ще е нужна индустриална трансформация – мечта за инвеститорите и аларма за Вашингтон.

След Студената война европейските страни съкратиха драстично военните си бюджети, което доведе до фрагментирана индустрия с малък капацитет и високи единични разходи. За сравнение: военното подразделение на Airbus е с приходи от 12 млрд. евро за 2024 г., докато Lockheed е реализирала 71 млрд. долара. Това води до порочен кръг: малките мащаби карат страните от НАТО да предпочитат американски оръжия.

Показателно е, че след нахлуването на Русия в Украйна едва 22% от европейските военни поръчки са изпълнени от компании в ЕС, по данни на Европейската комисия.

От артилерия към амбиции

Първото логично решение: фокус върху боеприпасите. След като ЕС не успя да достави обещания 1 милион снаряди на Украйна до март 2023 г., Брюксел отпусна 500 млн. евро за повишаване на производството. Четвърт от средствата отидоха при германската Rheinmetall, която иска да произвежда 1,1 млн. снаряда годишно до 2027 г. и да утрои приходите си до 30 млрд. евро до 2030 г.

Компанията агресивно разширява портфолиото си в американски стил – с придобивания в САЩ и софтуерни фирми, както и с неуспешна оферта за подразделението за военноморска техника на Thyssenkrupp. Ентусиазмът на пазара не закъсня: съотношението цена/печалба скочи от 17 на 43 само за шест месеца.

Европейската слабост: фрагментацията

За разлика от САЩ, където няколко гиганта доминират сектора, в Европа почти всеки основен вид оръжие се произвежда от различни национални играчи. Континентът разполага с цели фамилии от танкове, самолети и фрегати, често конкуриращи се помежду си – Leopard, Leclerc, Challenger; Typhoon, Rafale, Gripen. Най-продаваният изтребител на континента обаче остава американският F-35.

Разработките на ново поколение бойни самолети също са разделени между различни консорциуми: Dassault-Airbus, BAE-Leonardo, Mitsubishi. В идеалния свят тези усилия биха се обединили в единен проект, но на практика държавните дялове и националният интерес остават пречка.

MBDA: възможен модел за бъдещето

Изключението е MBDA – производител на ракети, съвместна собственост на Airbus, BAE и Leonardo. Компанията успя да обедини разработките и да замени остарели системи с новото семейство Aster, европейския еквивалент на американските ракети Patriot. През 2024 г. MBDA планира да удвои производството.

Подобна координация започва да се заражда и другаде: Rheinmetall разработва новия танк Panther в сътрудничество с италианската Leonardo, а морските способности се обсъждат за консолидация между ключови играчи като Naval Group, Thyssenkrupp и Damen.

Пари има, стига да се харчат заедно

ЕС планира да предостави 150 млрд. евро заеми за съвместни поръчки и си поставя цел поне 40% от договорите да са общи до 2030 г. Това обаче може да не е достатъчно – особено при липсата на политическа воля в някои страни. Именно тук се включват частният и рисковият капитал.

Фондове като Tikehau и Weinberg се насочват към малки и средни компании в сектора на сигурността, докато гиганти като CVC Capital търсят по-големи играчи. Рисковите инвеститори също навлизат – вдъхновени от американския опит с компании като Anduril и Palantir.

Според доклад на Фонда за иновации на НАТО, европейското рисково финансиране в отбраната е достигнало рекордно равнище през 2024 г. Успехът на украинските стартиращи производители на дронове показва, че иновациите могат да дойдат и от необходимост.

Заключение

Европа може да не достигне скоро мащаба на американския военно-промишлен комплекс, но докато се пробужда от индустриалната си летаргия, възможности за печалба не липсват. Въпросът е: ще надделее ли икономическият прагматизъм над геополитическия егоизъм?