Европейският парламент гласува пакет от нови закони за миграцията и убежището

Пактът беше предложен от Европейската комисия през септември 2020 г. В последните три години много от разногласията между страните членки бяха изгладени. Повечето аспекти все още срещат силна опозиция от страна на неправителствени, благотворителни и правозащитни организации, които твърдят, че пактът ще подкопае правата на човека.

"Правилата ще променят всичко из основи. Когато човек влезе в Европейския съюз незаконно, за да подаде молба за убежище, правилата, които уреждат обработката на самата молба, ще се променят. Повече лица ще подлежат на процедури по външните граници на ЕС. Но също така ще има промени в правилата, които уреждат приемането на търсещите убежище по отношение на техните дългосрочни перспективи в ЕС. За това как страните членки ще подкрепят интеграцията им в рамките на националните държави, но също и дългосрочните перспективи за тези хора и престоя им на територията на общността“, казва Алберто Хорст Найхард, експерт по миграцията в Центъра за европейската политика.

Реформите в правилата за миграцията и убежището продължават да разделят мненията в ЕП - от крайнодясната до крайнолявата част на политическия спектър.

„Знаем, че изборите за Европейски парламент ще се проведат през юни тази година. Така че законодателите са под огромен натиск да намерят решение. Но има и общо мнение, че без единно решение, този проблем ще се задълбочава“, казва експертът.

Промените включват проверка на нелегалните мигранти при пристигането им в Блока, за разглеждане на молбите за убежище, правила за определяне на държавата от ЕС, която да отговаря за разглеждането на молбите, и начините за справяне с кризи. Проверката ще има за цел да разграничи лицата, които се нуждаят от международна закрила, от икономическите мигранти. Според новата система, страните, които нямат външна граница, ще трябва да избират между това да приемат своя дял от 30 хиляди кандидати за убежище или да плащат най-малко 20 хиляди евро на отказан човек във фонд на Евросъюза.

Едно от основните опасения на критиците е, че споразумението въвежда нова гранична процедура за лицата, за които се смята, че няма да получат убежище. Целта е да се предотврати оставането им в ЕС с години. Техните молби ще бъдат разглеждани в рамките на максимум 12 седмици, а ако бъдат отхвърлени, хората ще се връщат в родните им страни след още 12 седмици.