Европейският съд погва България по три случая

Един от предявените искове срещу нашата страна е за това, че България не е въвела в националното законодателство правилата за определяне на минимални национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства.

В случая на България правилата предвиждат поне 17,6 на сто от всички лекотоварни превозни средства, седем процента от всички камиони и 34 на сто от всички градски автобуси, купени между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г., да бъдат "чисти", и поне 17 на сто от всички градски автобуси, купени в същия срок, да не замърсяват с отработени газове.

Крайният срок за въвеждане на правилата беше 2 август 2021 г., отбелязва ЕК. Неприлагането може да застраши постигането на целите за обществените поръчки, а това би довело до по-бавно въвеждане на чисти превозни средства и до по-високо замърсяване с парникови газове. На 30 септември 2021 г. ЕК изпрати официално уведомително писмо до България, а на 6 април 2022 г. изпрати мотивирано становище.

Тъй като България продължава да нарушава правилата, комисията реши да отнесе случая до Съда на ЕС с искане за налагане на финансови глоби, се посочва в съобщението.

По втория иск ЕК настоява Съдът на ЕС да се произнесе срещу нашата страна и Полша затова, че не са въвели в националното законодателство на правилата за европейската услуга за електронно пътно таксуване.

Тази система предвижда ползвателите на пътища в ЕС да плащат пътна такса с един договор за абонамент, да имат един доставчик на услуга и едно бордово устройство, което обхваща всички държави в ЕС. Преследват се две цели - да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният обмен на информация за неплащане на пътни такси, пояснява ЕК.

Значителните различия в техническите спецификации на електронните системи за пътно таксуване биха могли да възпрепятстват постигането на оперативна съвместимост на електронните пътни такси в ЕС и да навредят на ефективността на транспортните дейности, на разходната ефективност на системите за пътно таксуване и на постигането на целите на транспортната политика, се допълва в съобщението.

Неприлагането на правилата означава, че от водачите може да се изисква да имат повече от един договор за абонамент, доставчик и бордово устройство, за да шофират до или през България и Полша.

Проблеми биха могли да възникнат и при събирането на пътни такси за нарушители, които не пребивават в страната, както и за водачи от тези държави в други страни от ЕС. Крайният срок за въвеждане на правилата беше 19 октомври 2021 г. и комисията започна производство за нарушение срещу двете държави през ноември 2021 г., като в иска се настоява за налагане на глоби.

По третия иск Комисията отчита неизпълнение на правилата за експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води. Европейският съюз предприема правни стъпки, за да осигури правото на потребителите на информация, да ги предпази от въвеждане в заблуждение и да гарантира справедлива търговия, пояснява ЕК.

Според Комисията българското законодателство не е в съответствие с правилата, защото не забранява предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произхождат от един и същ извор, под повече от едно търговско описание, както изискват европейските правила.

Противно на правилата, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство позволява също да се използва обозначението "изворна вода" за вода, която не отговаря на условията за използване на това определение.