ПАСЕ: ”Апартаментгейт” - тест за борбата с корупцията в България

Една от тях е свързана с борбата с корупцията по високите етажи на властта. ПАСЕ отчита като положително създаването на антикорупционната комисия. Но доколко работата й е ефективна, ще покажат броят на делата, стигнали до съда и на осъдените лица. На този етап, изтъкват от асамблеята, видим напредък няма, а в най-скоро това трябва да се промени, пише още LEX.bg.

От резолюцията става ясно, че ПАСЕ са запознати със скандала с изгодно купените луксозни жилища от политици и чиновници. И отбелязва, че разследването на случая може да се възприеме като тест за искреността на властите в борбата с корупцията.

В областта на съдебната система също е изразена загриженост. Въпреки че отбелязва като положителни конституционните и законодателни изменения за разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, от ПАСЕ посочват следното: „Въпреки че реформата на структурата и правомощията на Висшия съдебен съвет отговори на повечето от изразяваните основания за загриженост от ПАСЕ, неговото устройство не съответства напълно на Препоръката на Комитета на министрите CM/Rec(2010)12 относно „Съдиите: независимост, ефективност и отговорности“, която посочва, че “не по-малко от половината от членовете на такива съвети следва да са съдии, избрани от техните колеги от всичките нива на съдебната система”. В сегашния ВСС съдиите, избрани от техните колеги са 6 от 25 члена. Това съотношение е основание за загриженост, тъй като пленумът на ВСС все още разполага с някои важни правомощия по отношение на съдебната власт… Степента, в която, прокурорите и главният прокурор, специално, все още участват в управлението на съдиите в рамките на ВСС, е възприемана от Венецианската комисия като основание за безпокойство„.

В резолюцията се отбелязва, че все още стои въпросът за изработването на ясни, обективни и прозрачни критерии по отношение на допълнителните възнаграждения в съдебната система. Тази препоръка на GRECO не е изпълнена и към момента съществува „тревожна практика“ председателите на съдилища да дават по-голям размер на бонуси на определи съдии като така си осигуряват тяхната лоялност.

Посочва се и че не е изпълнена препоръка на Венецианската комисия Висшият съдебен съвет да има правомощия да номинира кандидати за инспектори в Инспектората към ВСС и да ги отстранява при сериозни нарушения.

Оценява се положително въвеждането на системата за измерване на натовареността, както и по-ясните критерии при избор на административни ръководители.

България трябва да докаже, че предприетите мерки за по-добра съдебна система са устойчиви и ефективни, изтъкват от ПАСЕ.

В резолюцията е засегнат въпросът и за важни законодателни инициативи, които са приключили прибързано, без да бъдат поставени на широко обсъждане. „Трябва да се подчертае, че устойчивостта и необратимостта на реформите зависи и от правилното провеждане на законодателния процес, с участието на всички заинтересовани страни и с широк обществен дебат“, посочват от асамблеята.

В този ред на мисли припомнят, че след последния доклад от 2013 г. в България е настъпила политическа нестабилност. От 2016 г. са били предприети прибързани законодателни промени за осъществяването на редица реформи като в дебатите по измененията не са били поканени за участие всички заинтересовани страни. Отбелязва се и че в началото на тази година БСП „бойкотира“ работата на парламента, което може да окаже негативно влияние върху напредъка и да отслаби демократичните процеси у нас.

Не на последно място се обръща внимание и на отказа на България да ратифицира Истанбулската конвенция. Като стъпка в правилната посока се определят промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие, но в резолюцията се казва, че са необходими и други мерки като например осигуряването на адекватни ресурси, включително в областта на образованието и психологическата превенция, които била позволили реалната защита на жените от насилие.

ПАСЕ все пак отправя призив България да ратифицира Истанбулската конвенция.

Другите теми, по които наблюдението ще продължи са свободата на медиите, която прогресивно се влошава; правата на малцинствата и речта на омразата.

България се присъедини към Съвета на Европа през 1992 г., когато ПАСЕ въведе пълен мотиторинг за страната ни. През 2000 г. той бе прекратен, но тъй като проблемите в някои области не бяха отстранени, ПАСЕ продължи с т.нар. постмониторинг.

На вчерашното заседание български представители са поискали прекратяването и на последващото наблюдение, но с 33 срещу 31 гласа то остава до юни 2020 г., когато ще бъде изготвен следващият доклад на ПАСЕ.