В еврозоната сме! Сбогом, Путин. Митрофанова трепери до прозореца, копейки плачат

Да не прекаляваме обаче с евроовациите, както и с обратното. Царе се и на двете, но ще опитам нещо по-различно.

Неделен обяд в семейството. Съпругът към нея: „Мила, тиквичките с оцет са прекрасни!“ „Не са с оцет, от вторник са“, - отвръща съпругата.
Няколко седмици „копейките“ у нас разнасяха едни „тиквички“ нагоре-надолу, крещейки, че са ги купили с българския лев, който пази българската независимост.

Днес, 8 юли, вторник, им се налага да ги консумират. С отвращение. Да им е сладко! Всъщност – горчиво. Те си избраха менюто. Вторникът им е черен.

В историята понятието „черен вторник“ има свое запазено място.

На 29 октомври 1929 г. фондовата борса в САЩ се срива. Настъпва паника. Фирми и инвеститори напускат пазара. Последиците са известни като „Голямата депресия“.

На 11 септември, вторник, 2001 г. терористи сринаха Световния търговски център в Ню Йорк. Тероризмът нанесе ужасна рана на демокрацията.

Ленин подписва декретът за начало на „червения терор“ в първи вторник на септември 1918 г. Започва разправата с „класовия враг“ и „враговете на народа“. Загиват милиони граждани на новата съветска власт – и досега не се знае точният брой.

На 24 декември 1991 г. вечерта в Москва е взето решението за обявяване края на СССР. На следващия ден червеното знаме със сърпа и чука е свалено от Кремъл. На 26 Горбачов официално известява света разпускането на Съветския съюз. За едни това е денят на свободата, за други – „черен вторник“ и край на комунизма.

Следва друг „черен вторник“ за руснаците. На 11 октомври 1994 г. руската рубла се срива до 3926 рубли за 1 долар. Икономиката на Русия изпада в колапс.  

Същият „черен вторник“ се повтаря на 16 декември 2014 г., когато настъпва валутна криза в Русия. Кремъл обвинява Запада, но руснаците са наясно, че виновни са корупцията сред управлението. Следват масови протести и жестоко полицейско насилие.

Днес крайните български русофили, съветофили и путинофили са в траур. България си взима сбогом с последните илюзии, че сърпа и чука, червената петолъчка, чичко Сталин и чичко Вова ще ни гушнат в прегръдката си. Раздялата с „руский мир“ къса сърцата на „копейките“, които дадоха всичко от себе си да се спънем по европейския път и да свърнем към нужниците на двора, москвичите, пиянското „Ты меня уважаешь, сука“ и „дружба от векове за векове“…

Митрофанова гълта пълни шепи мента, глог и валериан след получената гневна шифрограма от Москва и гледа да е по-далеч от прозореца... 

Патриарх Даниил в кой ли тъмен ъгъл набира с треперещи пръсти телефона на полк. Гундяев, по нареждане руски патриарх Кирил, за да докладва обстановката... 

И президентът Радев е в лошо настроение. Ще си го изкара на американските F-16. Но вече нищо не е същото.

Няма връщане назад.

Еврозоната не е райска градина, нито благотворителен банкомат. Образование, труд и пот – това само ще ни отведе в зоната на благополучието. Това е и оръжието срещу русоробските партии, които тровят обществото. Това е силният аргумент срещу прокремълския български президент Радев.

Да им отговорим с думите на Джак Уорнър, създател на една от най-големите филмови компании в света: „Не искам просто днес да е добре. Искам да е един прекрасен вторник“. Такъв е днешният за много българи.

Още по-приятно за ухото звучи Марк Твен с неговото: „Вторник е един чудесен ден да се отървем от боклука“.

Колко актуално!

Днес не е нито Коледа, за да чакаме чудеса. Нито Великден, за да честваме възкресението Христово. Но е нашият вторник, в който правим важна крачка напред.

На 19 февруари 1872 г. Дякона се обръща към новоприетите членове на организацията: „Писмото Ви от 14 февруари получих и разбрах съдържанието му. Радвам се, че и вие сте влезли в [народната] работа. Братя, възобновяването на нашата славна държава, отърването [освобождаването] ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, най-после, [за] да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй, вам подлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред!“.

В този откъс се съдържа извечната наша мечта. Тя измина сложен, лъкатушещ, кален и опасен път. Спъвахме се много пъти. Страх ни беше. Отказвахме се и пак тръгвахме. Падахме и се изправяхме. Но ето ни там, където най-достойните българи искаха да стигнем. И умираха за това. Сигурно не сме съвсем достойни, или поне не всички от нас. Но получихме шанс. Да го използваме. 

Огнян Стефанов

П.П. Не, не съм русофоб. Но правя разлика между руската култура, наука и традиции и фашизираната диктатура на Путин.