Езиковеди пишат ”Слаб 2” на политиците ни. Не са на ”ти” с книжовния български език

"Тенденциите се повтарят. Политиците като че ли създадоха свой политически жаргон, в който зад много думи има малко информация. Загубиха се в езиковите клишета", смята езиковедът доц. Владислав Миланов.

В стремежа да се харесат и да се измъкнат от неудобните въпроси депутатите често прибягват до заучени фрази и изрази.

"В предизборната кампания всяка втора дума е "приоритет". Всяко второ изказване в парламента включва думи като "ресурси". Държавата винаги е готова да поеме своята отговорност. Образованието и здравеопазването винаги са приоритет за държавата. Правителството ще понесе своята отговорност. Ще направи всичко по силите си. По същество няма нищо лошо в тези примери", коментира доц. Миланов. Когато тези думи са изхабени от употреба, няма как да убедите хората, че това е истината", смята той.

"И в 44-ия парламент станахме свидетели на книжовни грешки. А според експертите, повечето политици падат жертва на емоциите, които моделират тяхното поведение. Когато стоиш най-високо в държавната йерархия би трябвало да се съобразяваш и да не допускаш подобни употреби", каза преподавателят.

Често в Народното събрание думите звучат обидно.

"След това се извиняват, стават коалиционни партньори. Това означава, че чрез думите не общуват със себе си истински. Понякога парламентарната трибуна прилича на семейно-битов скандал ", обяснява доц. Миланов.

Според анализаторите, често полиците губят време за незначителни спорове, вместо да обсъждат важните за страната въпроси.

Политическата ни история обаче помни и депутати, които си служат умело със словото. Сред добрите примери са проф. Андрей Пантев, както и покойните проф. Стефан Данаилов и Гиньо Ганев.