FactCheck: Kой в България говори с пропагандните клишета на Москва?

Публикация на Ралица Ковачева във FactCheck.bg, по текста е работил и Георги Марчев. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз. 

След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. вече и с просто око може да се види устойчивото усвояване на пропагандни клишета, изковани в Кремъл или присъдружните му медии, в речта на български политици, журналисти и експерти. 

Това е процес, катализиран от анексирането на Крим през 2014, но започнал преди това – в контекста на украинския Евромайдан, а преди това – войната на Русия с Грузия през 2008 година. Началото сякаш е символично обявено със знаменитата реч на Владимир Путин в Мюнхен през 2007 г. 

Геноцид, биологични оръжия, нов световен ред са все знакови понятия в новговора на Кремъл. Но звездата в пропагандния арсенал на Москва е изфабрикуването на „новия фашизъм/нацизъм“. Така, както Русия разбира и говори за фашизма, той означава всичко не-руско, антируско, враждебно на Русия. Фашизъм значи русофобия. Фашистки е синоним на западен, европейски, евроатлантически, либерален. Това ново значение беше изковано бавно и методично през годините, за да бъде използвано с цялата си мощ след 24 февруари 2022 г. 

В последната година Factcheck.bg наблюдава внимателно как руското разбиране на „фашизма“ се разпространява в публичното пространство у нас. Но демонтирането на паметника на Съветската армия в София предизвика бум от реакции, в които ясно изпъкват буквални съвпадения с речта и разбиранията на Москва.

Какво каза Кремъл

„С лека ръка на фашистващите евроатлантици монументът буквално се изпраща на бунището на историята“.

„България отдавна, без да го забелязва, върви по пътя на реабилитация на нацизма“.

„Варварските действия на българската страна нямат оправдание и прошка. Те изглеждат особено цинични в условията на галопиращ растеж на неонацистките настроения в самата Европа, деградиращо положение със спазването на човешките права и чудовищна фалшификация на историята“.

Това са цитати от изявлението на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, публикувано от посолството на Руската федерация в България. 

Същите думи, същите мотиви, същите внушения могат да бъдат открити повече или по-малко буквално в позициите на редица политици, журналисти, представители на академичните среди и др. Споделени са и в десетки публикации на обикновени потребители в социалните мрежи. 

Какво говорят Костадин Костадинов и „Възраждане“

„Възраждане“ и нейният председател Костадин Костадинов изпъкват с най-яростната и най-последователната употреба на наратива за фашизма. Думата „фашизъм“ присъства в реториката на тази формация и нейния лидер още от 2021 г., в контекста на противоепидемичните мерки срещу Ковид-19. Но изказванията на представителите на „Възраждане“ по повод демонтирането на паметника са целенасочено пренаситени с тази дума. В изказванията по време на събиране около паметника на 13 декември вечерта тя се чува десетки пъти. 

Костадинов нарича правителството „управляващата фашистка шайка“, „долнопробна фашистка измет“, „античовеците от управляващия фашистки режим в България“ и говори за „политическия фашизъм в нашата страна“. Сред епитетите са още „фашаги“, „страхливи фашисти“ и „розови фашисти“.

В речта си той прави директна аналогия с „фашистка Украйна“: „Тези главорези, както показа опитът в Украйна, скоро ще започнат да режат и глави.“

„Не си мислете, че фашистите ще спрат с този паметник, те ще продължат с други паметници, а след това ще продължат с живи хора. Така започна гражданската война в Украйна. Това искат да направят те с нас. България ще е следващата държава, която ще се опитат да унищожат.“ Кои са „те“- американците.

Този мотив – че това е само началото, че „рязането“ продължава, се открива в редица изказвания по темата, дори и без изрично споменаване на фашизма.

Стари фрази на нов глас

Костадинов завършва речта си с две емблематични фрази от антифашистката съпротива преди 9 септември 1944 г., усвоени впоследствие от комунистическата пропаганда. Едната е  цитат от марша „Чавдарци“ по текст на Христо Кърпачев – поет, комунист и партизанин, загинал през 1943 г.: „Земята на Ботев и Левски отново е робска земя“.

Другата е лозунгът „Смърт на фашизма!“. Макар Костадинов да използва само първата част от него, лозунгът е „довършен” в речта на Иван Таков, председател на Градския съвет на БСП – София и на групата на социалистите в Столичния общински съвет. Той говори на същото събитие, нарича премахващите паметника „новите фашисти“ и завършва с „Не на фашизма, свобода да народа“. Тълпата отговаря с възгласи “НАТО вън!“.

В парламента по-рано същия ден Костадин Костадинов също говори за „реставрацията на фашизма, извършвана от сегашната евроатлантическа сган, от сегашния евроатлантически башибозук“. Той определя демонтирането на паметника на Съветската армия като “исторически реванш на фашизма в България“, „престъпление, което реставрира фашизма, „престъпление, което реставрира нацизма“.

Общинският съветник в София от „Възраждане“ Деян Николов също многократно определя управляващите и действията им като „фашистки“. В интервю за предаването „Лице в лице“ по БиТиВи нарича „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ „фашисти“ и пояснява: „Фашизъм е, когато налагаш решенията си“, „Фашизмът е налагане на мнението на определена група хора със сила“.

Злоупотребата с понятието „фашизъм“ в речника на Възраждане започва още от 2021 г. Костадинов определя противоепидемичните ограничения срещу Ковид 19 като „фашистки мерки“.   
  
Общите наративи за Ковид-19 и войната в Украйна не са случайни, нито злоупотребата с понятия като геноцид и фашизъм/нацизъм. По данни на платформата „Европейският съюз срещу дезинформацията“ от началото на руската инвазия в Украйна употребата на думата „геноцид“ в руските държавно контролирани медии се е увеличила пет пъти, а на думата „наци“ – три пъти.

Макар и най-гласовити, „Възраждане” не са сами в злоупотребата с понятието „фашизъм”

„И вчера видяхме, станахме свидетели на началото на завръщането на фашизма в България. И вече, ако досега сме казвали, че България прави такива стъпки към връщане на фашизма, вчера през нощта и днес вече сме свидетели наистина на възстановяване на фашизма в България“, казва заместник-председателя на парламентарната група на БСП Георги Свиленски в предаването „Тази сутрин“ по БиТиВи. Подобно на Костадинов, той също предупреждава: „Те няма да спрат дотука. Те ще продължат с Цар Освободител, с Альоша и с много други паметници“.

Друга характерна дума, която оприличава някои изказвания с позицията на Кремъл е „варварски“. Георги Свиленски говори за „най-варварската акция“, а президентът Румен Радев за „варварско унищожаване“: 

„Варварското унищожаване на паметници не е само е опит за заличаване на историята, но изостря силно общественото противопоставяне“.
Румен Радев, подобно на Костадинов, също развива мотива за „рязането“, което тепърва започва: „Разрушаването на един паметник води неизбежно до отрицанието на друг паметник“, „днес режат нашата история парче по парче“. 

Президентът говори още за „заличаване на историята и за „агресивно настъпление срещу държавността, историята и паметта“. 

В същия дух, евродепутатът социалист Иво Христов нарича демонтажа на паметника „победа на варварите“ и реабилитиране на фашизма.

Депутатката от БСП Ирена Анастасова говори за „пълзящ фашизъм, а бившият депутата от левицата Александър Симов определя случващото се като „либерален фашизъм“. 

  
За „пълзящ фашизъм“ говори и Тихомир Василев – кандидат за депутат от коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ на изборите през април 2021 г. като част от квотата на партия ВОЛТ, заедно с Настимир Ананиев. В момента Ананиев е депутат от групата на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.

Журналистката Велислава Дърева пише: „Укронацистите започнаха с изгарянето на хора – изгориха живи 50 души в Одеса и квичаха щастливо в своите фейсбуци. Българските неонацисти 34 години воюват с паметниците на антифашистите“.

„Да, фашизъм е“, пише Мартин Карбовски в сайта „Лентата“.

 
Дарина Григорова, професор в катедра „Нова и съвременна история“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, публикува във фейсбук профила си албум със снимки на паметника, озаглавен „Българският фашизъм“.

„След денацификацията на Украйна ще последва денацификация на България“, предупреждава Григорова.

 
„България е на ръба на нацизъм от украински тип“ – това заглавие „Епицентър“ отразява лекция на Валентин Вацев, организирана от движение „Русофили“.

 
Същият текст е препечатан още от „Гласове“, „Лентата“, „Свободно слово“, „Скандално“, „Будна ера“ и др.

Популярна метафора за случващото се е и „обикновен фашизъм“ – това е заглавието на съветски документален филм от 1965 г. на режисьора Михаил Ром.

Използват я бившият ръководител на катедра „Медии и обществени комуникации“ в УНСС Петко Тодоров, в-к „Земя“, множество Фейсбук страници и отделни потребители.

 
„Пране на информация“ 

Без да претендира за изчерпателност, този преглед показва, че в българското публично пространство в прав текст се прокарват тезите на Кремъл, но преминали през местни говорители – този процес носи красноречивото име „пране на информация“ (information laundering) и целта му е същата, както при прането на пари – да се изгуби връзката с първоизточника.

Но освен че участват във формирането на българското обществено мнение, изразявайки позиции на чужда държава, тези изказвания имат и още една не по-малко опасна последица: обвинявайки във фашизъм, правят внушения в духа на фашистката идеология. Че под различна маска фашистки идеи се разпространяват безпроблемно в нашето общество е забелязал проф. Антоний Тодоров още преди няколко години. В текст с красноречивото заглавие „Радикален консерватизъм или нов фашизъм?“ той разсъждава върху актуални събития и изказвания, които, макар и в различен контекст и тематика, проявяват обща тенденция – „оправдаването на фашизоидни идеи“.

Позовавайки се на Умберто Еко, Антоний Тодоров синтезира няколко характеристики на фашизма: „отричане на либералната демокрация и на либералните интелектуалци; национализъм; традиционни ценности; елитизъм и убеждение, че социалното неравенство е естествено; отхвърляне на свободата на жените да решават, какво да правят с бременността си; убеждение, че са „глас народен“; консенсус срещу различното.“

Умберто Еко завършва текста си  „Първичният фашизъм“ така: 

„Първичният фашизъм може да се завърне под най-невинни маски. Наш дълг е да го разкрием и да го посочим с пръст при всяка от появите му – всеки ден, във всяка част на света.“