Тамара Ейделман: Гайките се затягат! Обижда ме това, което прави Путин с историята

Дори да бяхме братя-близнаци, за какво изобщо говорим? И кой е казал, че някаква странна биологична общност, това вече намирисва на фашизъм, трябва да живее в една държава? Хората, които живеят в дадена държава са нацията. Наричаме руснаци руснаците, евреите, бурятите, и украинците, които са граждани на Русия. Има и граждани на Украйна. Най различни, говорещи на различни езици. Това няма нищо общо с тяхната пропаганда, която се основава на фалшивата история. Това няма значение. Има граници и Будапещенско споразумение, което Русия е подписала." 

Това каза пред БНР руският историк Тамара Ейделман, отличена през 2003 година като "заслужил учител на Руската федерация" и заклеймена през 2022-ра като “чуждестранен агент”.

Относно датата 9 май Ейделман каза:

"Това е краят на войната. Това е трагичен ден. Самият израз "да се празнува 9 май" ми се струва неправилен. Разбирам, че когато са обявили края на войната през 1945 г. хората са започнали да ликуват, но това е ден на паметта и ден на траур. Днешното дрънкане на оръжие е особено безнравствено. Как може в деня на края на войната да се организира военен парад? Това ми се струва ужасно.

Веднага след края на войната започнаха да превръщат трагедията в триумф. Съзнателно беше създаден образ на войната като триумф и то не толкова на армията, колкото на пълководците под мъдрото ръководство на великия вожд. След смъртта на Сталин започна да се формира по-човешка представа за войната. През 60-те и 70-те години на ХХ в. се появява това, което ще нарекат по-късно лейтенантска проза. Бакланов, Астафиев и Биков пишат за човека по време на война. Написани са много забележителни книги. Появяват се филми: "Иваново детство", "20 дни без война", "Проверка по пътищата".  

В същото време обаче още тогава властта се е опитвала да си присвои този ден. Онези, които са се връщали от войната, са се наричали фронтоваци. Днес тази дума не се използва. Използва се "ветерани". На пръв поглед това е едно и също. Ако си ветеран обаче, това не означава задължително, че си бил на фронта.  

Дядо ми е участвал във войната и никак не обичаше да говори за нея. Това е показано много добре в книгата на Светлана Алексиевич "Войната не е с лица на жена". Много от жените, които тя интервюира, споделят, че дълго време не са можели да говорят за войната и не са искали да си спомнят за нея. В същото време беше създадена голяма група от хора, които ходеха по училищата и участваха къде ли не. Не искам да ги поставям под общ знаменател. Не се съмнявам, че и сред тях е имало хора, които наистина са воювали. Но те създадоха един напудрен образ на войната, в който сякаш започнаха да вярват. И много лесно в началото на новия век този по-човешки образ на войната беше изтласкан на заден план и осакатен. Отново си спомнят преди всичко за Сталин и обличат децата във военни униформи. Въпросът е защо това стана толкова лесно. Може би защото никога не беше казана цялата истина за войната."  

Във връзка с поредния мандат на Владимир Путин, историкът каза:

Лично аз не очаквам нищо или по-скоро нищо добро. Виждам как всеки ден гайките се затягат все повече. Всеки ден има новини, че пенсионерка получава пет години затвор за коментар в социалните мрежи, че 67-годишна лекарка е застрашена от ефективна присъда, защото е казала нещо на вдовицата на загинал в Украйна, че дават тежки присъди на болни и възрастни хора. Не говоря за осъдените правозащитници и за загиналия Алексей Навални, а за обикновени хора, които просто са си отворили устата. Изобщо не ми харесват и ученията с ядрено оръжие. Разбирам, че това е преди всичко начин за шантажиране, но човек може да се увлече.