„Файненшъл таймс“: Световната икономика в епоха на хаос

Освен някои очевидни макроикономически несигурности – например, тревожни тенденции в областта на бюджетните дефицити и дълговете в много важни страни – ние сме свидетели на две грандиозни събития: отказът на САЩ от ролята на световен хегемон и неконтролируемото начало на най-важния технологичен пробив в историята на човечеството – изкуственият интелект. Не е учудващо, че сме объркани. Въпреки това е удивително колко добре световната икономика се справя със сътресенията и несигурността – поне досега.

Това е ключовата тема във встъпителната реч на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева на годишните срещи във Вашингтон, както и в последната прогноза „Перспективи за развитие на световната икономика“. Основният извод е, че през тази и следващата година МВФ очаква само относително леко забавяне на растежа. Разбира се, подобна прогноза носи висока степен на несигурност. Но тя е в съответствие с това, което се случва през текущата година, въпреки сътресенията.

Защо световната икономика се оказа относително устойчива? Георгиева (и „Перспективи за развитие на световната икономика“) предлагат 4 обяснения: по-малко сериозни, отколкото се предполагаше, последствия от митата; адаптивност на частния сектор; благоприятни финансови условия и подобряване на основните принципи на политиката.

Първо, тарифите в крайна сметка се оказаха малко по-ниски от първоначално обявените от Доналд Тръмп на „деня на освобождението“ 2 април 2025 г. В крайна сметка, твърди Георгиева, „среднопретеглената ставка на тарифите в САЩ е спаднала от 23% през април до 17,5% в момента“. Освен това ответните мерки бяха изненадващо незначителни. Въпреки това митата все още остават високи.

Второ, частният сектор реагира конструктивно. Това е особено очевидно в краткосрочен план. Така, както се отбелязва в прогнозата, „домакинствата и предприятията ускориха потреблението и инвестициите в очакване на по-високи мита“. Освен това, забавянията в прилагането позволиха на бизнеса да отложи промените в цените, а износителите и вносителите поеха част от увеличението на цените. Въпреки това, има прехвърляне на разходите върху цените. Тарифите са вредни данъци: в крайна сметка те ще нарушат структурата и растежа на световното производство.

Трето, фондовите пазари остават активни, а финансовите условия в по-широк смисъл – благоприятни. Една от причините, особено в САЩ, е бумът на инвестициите в изкуствен интелект. Не е ясно обаче какво стои в основата: реалност или балон, който твърде често съпътства подобни иновации.

Четвъртата особеност, по всичко личи, е по-характерна за страните с развиващ се пазар. Мнозина са извлекли поуки от негативния опит в миналото и затова провеждат по-дисциплинирана данъчно-бюджетна и парично-кредитната политика, отколкото преди. Това е темата на втората глава от „Перспективи“. Същността на проблема обаче е, че за много от тях външната среда едва ли ще се подобри. Китай трябва да се справя едновременно с враждебността на САЩ и с вътрешни проблеми. Бразилия и Индия бяха засипани с грабителски 50-процентни мита от Вашингтон. Що се отнася до Бразилия, това до голяма степен е разплата за това, че, помнейки опита си с военните хунти, страната затвори зад решетките за 27 години човек, който сам се стремеше да стане диктатор – Жаир Болсонару. И какво в това толкова възмущава Тръмп?

В епоха, в която световната система се обръща с главата надолу, сляпата вяра в бъдещето е изключително опасна. Както отбелязва МВФ, съществуват много уязвими места, по-специално бюджетни дефицити и дългове. Отбелязва се, например, че през 2026 г. съотношението на фискалния баланс на общото държавно управление на САЩ към БВП ще се влоши с 0,5 п.п., главно поради „приемането на „големия прекрасен закон” и въпреки компенсацията в размер на около 0,7 п.п. от БВП за сметка на прогнозираните приходи от тарифи”. Това също така намалява вероятността от съществено намаляване на глобалните дисбаланси по текущите сметки, а дори и скромното подобрение, прогнозирано от МВФ, изглежда по-скоро като оптимистичен сценарий.

Това, от своя страна, предвещава по-нататъшни сблъсъци в глобалната търговска война, особено между САЩ и Китай. Освен склонността на Тръмп да разглежда всеки двустранен търговски излишък като доказателство, че партньорът ограбва САЩ, Китай също се счита за всестранен стратегически конкурент. Вашингтон е особено възмутен от факта, че в тези битки Китай използва своята търговска мощ. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент го обвини в опит да навреди на световната икономика след въвеждането на всеобхватен експортен контрол върху редкоземни метали и критични полезни изкопаеми. Как тогава, според Бесент, жертвите на търговската война от страна на САЩ се отнасят към факта, че тя се води срещу тях?

Срещите на МВФ и Световната банка са възможност не само да се оцени общото състояние на световната икономика и основните рискове от по-нататъшни сътресения, но и да се обърне специално внимание на положението на най-бедните страни и хора. В „Перспективите“ се отбелязва, че „най-бедните икономики в света, включително тези, които страдат от продължителни конфликти, са особено изложени на риск от забавяне на динамиката на растежа“. Една от причините за това е намаляването на безвъзмездните помощи и преференциалното кредитиране. Особено осезаем удар за здравеопазването вероятно ще бъде неочакваното закриване на Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID). Проучване, публикувано в „Лансет“, съдържа трезво заключение: ликвидацията на агенцията „може да доведе до над 14 милиона допълнителни смъртни случая до 2030 г.“.

МВФ и Световната банка са създадени през 1944 г. с цел утвърждаване на принципа на глобалното икономическо сътрудничество. Днес тази необходимост е актуална както никога. Окуражаващо е, че САЩ остават член на тези организации. Предстоящите предизвикателства са огромни, не на последно място необходимостта да се поддържа икономическият прогрес в период на такива геополитически сътресения. Никоя страна, колкото и мощна да е, няма да остане незасегната, ако глобалната икономическа система окончателно се срине. І БГНЕС

Мартин Улф, „Файненшъл таймс“.