FAZ припомня, че като президент Радев многократно е настоявал България да стои далеч от военни конфликти и е критикувал военната подкрепа за Украйна. Сред основните му аргументи е било, че малка държава като България не може да си позволи да бъде възприемана като страна в конфликт, защото това би я превърнало в потенциална цел. Сега обаче именно неговото правителство разрешава американски самолети да използват българска военна база за операции в Близкия изток.
Според германското издание това поражда очевиден въпрос – защо предупрежденията на Радев, че България трябва да стои далеч от войните, вече не важат в този случай.
Иран използва противоречието
Според FAZ именно тази промяна в позицията е използвана от Иран. Вестникът отбелязва, че Техеран неколкократно е предупредил, че разполагането на американските самолети може да превърне България в участник в конфликта. След решението на парламента иранските власти определят действията на София като „опасни“, а външният министър Абас Арагчи настоява кабинетът да преосмисли решението си.
Изданието обръща внимание и на разминаването между официалните съобщения след разговора между българския външен министър Велислава Петрова и Арагчи. Докато София представя разговора в дипломатичен тон, според иранската версия предупрежденията са били много по-категорични.
„Репутацията на Радев получава първите си драскотини“
Това е едно от най-критичните заключения в анализа. FAZ пише, че макар реална военна опасност за България да е малко вероятна, политическите последици за Радев вече се усещат. Според изданието той остава най-популярният политик в страната, но вече не може да бъде „страничен наблюдател“, който само коментира действията на другите. Като министър-председател той трябва да взема решения и да носи политическата отговорност за тях. Именно затова вестникът заключава, че „репутацията на Радев получава първите си драскотини“.
Германското издание отбелязва още, че опитът на Радев да обвърже американското военно присъствие с отпадането на визите за САЩ е претърпял пълен неуспех. Към това FAZ добавя и критика към вътрешната политика на кабинета, като посочва, че първият бюджет на правителството е с дефицит от близо 6% – рекордно висок за българските условия. Според автора това поставя под въпрос финансовата дисциплина, с която България дълги години се отличаваше преди присъединяването си към еврозоната.
В заключение FAZ прави и по-широка политическа оценка. Според германския вестник предизборният образ на Радев като политик, който успява да обединява различни обществени групи и да стои над партийните конфликти, започва да се сблъсква с реалността на управлението.
Според германския всекидневник първите действия на кабинета на Румен Радев напомнят на т.нар. „сръбска политика на люлеене“ – опит държавата да балансира между различни геополитически центрове и да извлича ползи от отношенията си с всички страни. Авторът поставя въпроса доколко подобна стратегия е устойчива за България, особено когато става дума за решения, свързани със сигурността и ангажиментите към НАТО.
