Финландия, която има дълга обща граница с Русия, запази неутралитет по време на Студената война, но се присъедини към НАТО през 2023 г. в отговор на руската инвазия в Украйна. Властите в Хелзинки вече обявиха, че подготвят законодателна промяна за премахване на дългогодишната забрана за ядрени оръжия, което би позволило те да бъдат разполагани в страната при военна ситуация.

Според Песков подобно решение ще доведе до „ескалация на напрежението на европейския континент“ и ще направи Финландия по-уязвима. Той предупреди, че ако на финландска територия бъдат разположени ядрени оръжия, Русия ще предприеме „подходящи мерки“.

Дебатът за ролята на ядреното възпиране в Европа се засилва на фона на войната в Украйна и несигурността около бъдещата политика на САЩ. В последните месеци европейски правителства преосмислят собствената си сигурност и ролята на ядрените оръжия в нея.

Обратният завой на Хелзинки

От известно време Финландия подготвя промяна в законодателството, с която може да бъде отменена дългогодишната забрана за разполагане на ядрени оръжия на нейна територия.

Към днешна дата действащият Закон за ядрената енергия от 1987 г. забранява вноса, производството, притежаването и използването на ядрени взривни вещества в страната. Сега обаче властите в Хелзинки искат да го изменят, за да позволят по-голяма гъвкавост в рамките на отбранителната политика.

Според министъра на отбраната Анти Хаканен предложената промяна е необходима, за да може страната „да се защитава пълноценно като част от алианса“ и да използва в максимална степен възпиращия потенциал и колективната отбрана на НАТО. Очаква се поправката да бъде внесена в парламента, където управляващата дясна коалиция разполага с мнозинство.

В други северни държави като Швеция, Дания и Норвегия съществува политика против разполагането на ядрени оръжия на тяхна територия в мирно време, но няма законова забрана за подобни действия при война.

През 2024 г. Финландия подписа отбранително споразумение със Съединените щати, което позволява на американските сили да използват 15 военни съоръжения и зони на финландска територия.

Ядреното събуждане на Европа

Решението на Хелзинки е част от вълна на преосмисляне на потенциала на ядрените оръжия в цяла Европа. Тя беше катализирана от френския президент Еманюел Макрон, чиято идея за създаване на „европейски ядрен щит“ през последните дни придоби много по-ясни очертания.

В началото на март 2026 г. френският президент представи нова стратегия за ядрено възпиране по време на реч във военноморската база Île Longue. Там той обяви преминаването към доктрина на т.нар. „предна отбрана“ – модел, който предвижда по-тясно участие на европейските съюзници в ядреното възпиране на континента.

За разлика от предишни години, когато Париж говореше по-общо за „европейско стратегическо възпиране“, новият етап включва конкретни стъпки.

Първата е увеличаване на френския ядрен арсенал. Париж обяви, че ще увеличи броя на ядрените си бойни глави – за първи път от края на Студената война. Освен това Франция ще спре да публикува точния им брой, за да поддържа т.нар. „стратегическа неяснота“.

Втората стъпка предвижда временно разполагане на френски ядрени сили в съюзнически държави. Самолети „Рафал“, които могат да носят ядрено оръжие, вече могат да бъдат временно базирани в партньорски държави като Полша или Германия за учения и демонстрация на възпираща сила.

Третият елемент е създаването на съвместна „ядрена управляваща група“ с Германия, която да координира стратегическите доктрини и отбранителното планиране.

Макрон обаче подчертава едно ключово условие – ядреното командване остава изцяло френско. За разлика от модела на ядреното споделяне в рамките на НАТО със САЩ, Париж не предвижда „споделяне на бутона“. Европейските партньори ще участват основно в планирането и конвенционалната подкрепа.

Това решение дойде на фона на няколко сериозни геополитически фактора. На първо място е нарастващата несигурност около ангажимента на САЩ към европейската отбрана. След новите стратегически документи на Вашингтон за периода 2025–2026 г. в Европа се засилват опасенията, че американският фокус може постепенно да се измести към други региони, което кара европейските столици да търсят собствен „план Б“.

Втората причина е влошената глобална среда за сигурност – ескалацията на конфликта около Иран и продължаващото напрежение с Русия. Според френските власти това създава усещане за разпадане на установените правила за ядрено възпиране.

Третият фактор е технологичната надпревара във въоръженията, включително развитието на хиперзвукови ракети и нови военни способности в космоса.

Затова може би не е изненадващо, че – за разлика от по-ранни инициативи на Париж – този път реакциите в Европа са значително по-положителни.

В Германия канцлерът Фридрих Мерц изрази силна подкрепа и обяви, че страната ще участва в ядрени учения с конвенционални сили още през 2026 г.

В Полша премиерът Доналд Туск също приветства инициативата и заяви, че страната му се стреми към „максимална автономия“ в областта на сигурността. Страната вече е приела френски самолети „Рафал“ на своя територия.

Скандинавските държави, включително Швеция и Дания, подхождат по-прагматично, но също изразяват интерес към участие. Като знак на солидарност френският самолетоносач „Шарл дьо Гол“ дори посети Малмьо.

Междувременно Великобритания и Франция подписаха декларация за координация на ядрените си сили, без това да означава обединяване на техните арсенали.

Новата стратегия на Париж показва, че дебатът за европейска стратегическа автономия вече преминава от политически лозунг към реални военни механизми, а Финландия видимо иска да е част от тях.

И Русия не харесва това.