Учението се провежда на фона на предупрежденията на западни представители за засилваща се руска кампания от саботажи и смущения в Европа. Москва е обвинявана за палежи, атаки срещу инфраструктура и операции с дронове, въпреки че не всички подозрителни случаи във Финландия са свързани с Русия. Финландската служба за сигурност например съобщава, че много от сигналите за дронове и подозрителни предмети са получили обичайни обяснения.
От спортна зала до убежище за 7000 души
В центъра на учението е огромният подземен комплекс „Луола“ в Куопио. В нормални условия той се използва за спорт и събития, но при криза може да бъде превърнат в убежище за близо 7000 души.
По време на тренировката военнослужещи с защитни костюми и маски измерват радиационния фон, а стотици участници прекарват нощта на походни легла под земята. Съоръжението е проектирано да предпазва населението при военни удари, както и при химически и биологични заплахи. Финландската обществена медия Yle съобщава, че това е първият голям практически тест на комплекса именно като гражданско убежище.
Сценарият предвижда прекъсване на електричеството и водоснабдяването вследствие на кибератаки, последвано от непосредствен риск от ракетни удари от Русия. Финландия има повече от 1300 километра обща граница с Русия и след началото на пълномащабната война срещу Украйна рязко промени политиката си на сигурност.
Уроците от Украйна
Организаторите не крият, че войната срещу Украйна е един от основните източници на опит за подготовката.
Пенсионираният полковник Аско Мухонен, който организира учението, посочва, че украинският опит показва колко малко време понякога имат хората, за да намерят укритие. Затова според него не е достатъчно една държава да разполага с огромни и изключително защитени бункери. Необходими са и убежища, до които гражданите могат да стигнат бързо.
Сред участниците е и 20-годишният украински студент Дмитро Унтила. Той е бил в родната си Одеса на 24 февруари 2022 г., когато Русия започва пълномащабната си инвазия. При първите удари младежът се укрива във входа на жилищната си сграда, защото няма къде другаде да отиде.
По думите му подобна предварителна подготовка би била изключително полезна за украинците в началото на войната, когато огромна част от населението не е знаело как да реагира.
Кибератаки, дронове и неизвестни знаци по инфраструктурата
Заплахата във Финландия не се разглежда само през възможността за директен военен удар.
Ръководителят на енергийната компания Savon Voima Юха Рясянен разказва, че след началото на войната срещу Украйна и прекратяването на покупките на руски биогорива броят на кибератаките срещу мрежата значително е нараснал.
През миналата година инженери са открили най-малко десет стикера върху особено уязвими части от енергийната инфраструктура. Подобни случаи има и при други финландски енергийни компании. Произходът им не е установен. Над електропроводи са забелязвани и дронове, но и при тях няма доказателства кой ги е управлявал.
Финландската служба за сигурност подчертава именно тази неизвестност. След проверки тя не е установила основание за тревога при редица подобни сигнали. Част от подозрителните знаци например са били свързани с геодезически дейности, а много от съобщенията за дронове са получили обикновено обяснение.
Властите обаче настояват гражданите да могат да се справят сами поне 72 часа, ако електричеството спре или водата стане негодна за пиене.
Паметта за войната с СССР не е изчезнала
Подготовката на Финландия има и много по-дълбоки исторически корени.
Във войните със Съветския съюз страната губи около 11% от територията си. Повече от 400 000 души – приблизително 12% от тогавашното население – са принудени да напуснат домовете си от области, които днес са част от Русия.
Euronews разговаря и с финландци, преживели тези събития като деца. 95-годишният Ристо Мьонкьонен все още пази записани датите, на които Куопио е бил бомбардиран. 102-годишната Пирко Наукаринен си спомня как на 16 години е работила в полева кухня близо до фронта и се е укривала от съветските въздушни атаки.
92-годишната Айли Тойванен е била принудена два пъти да напусне дома си. Когато Русия нападна Украйна през 2022 г., тя се страхувала, че може да се наложи да бяга за трети път.
Отбраната не започва само от армията
Финландската концепция за сигурност разчита не само на армията и НАТО, а и на готовността на обществото.
Страната запази наборната военна служба и след края на Студената война. Организаторите на учението смятат, че това е помогнало да се съхрани усещането за лична отговорност към отбраната.
В тренировката участват и ученици. Идеята е децата също да знаят как да действат при криза, включително в ситуация, когато възрастен не може веднага да им помогне.
Посланието на организатора Аско Мухонен към финландците за Русия е кратко: да не съдят Москва по думите ѝ, а по действията ѝ.
Финландия вече не се подготвя сама. След десетилетия на военна необвързаност страната стана член на НАТО след руската инвазия в Украйна. Но учението в Куопио показва, че Хелзинки продължава да разчита и на стария си принцип – при криза отбраната е задача не само на армията, а на цялото общество.
