На форума в Давос нищят следващата финансова криза

Ръководителите на водещите банки и инвестиционни фондове са обезпокоени не толкова от стремителния скок на фондовите пазари, колкото на самоуспокоението на инвеститорите. Освен това, те се боят от скока на лихвите на централните банки, което ще изненада много от участниците на пазара. „Обикновено, когато хората са доволни и уверени, се случва нещо лошо“, въздъхва Дейвид Рубенщейн, съосновател на фонда за преки инвестиции Carlyle Group. „Имам усещането, че сякаш сме в 2006 г., когато всички разсъждавахме дали сме успели да решим загадката на икономическите кризи“, заяви Джес Стейли, генерален директор на банка „Баркли“ по време на панела „Следващата финансова криза?

„В икономиката сега нещата изглеждат доста добре. Но паричната политика е такава, сякаш ние все още се намираме в депресия“. Ако Централните банки започнат активно да вдигат лихвите в близката година, „мнозина от тези, които са взели кредити, няма да могат да ги погасят“, предупреди Анна Ричардс, генерален директор на M&G Investments. „Пазарите не залагат в цената такава възможност“. Правителствата имат прекалено големи дългове, освен това са възможни неочаквани геополитически шокове, добави Рубенщейн. Вероятното ускорение на инфлацията и по-бързият ръст на лихвите могат да създадат проблеми на страните с нисък икономически ръст и големи дългове, като Италия и Япония, предупреди професорът по икономика в Харвард Кенет Рогоф. Синхронният растеж на световната икономика започна през миналата година. По данни на МВФ, всички седем големи световни икономики – САЩ, Китай, Германия, Япония, Франция, Великобритания, Индия – нараснаха с над 1,5%. И за пръв път след финансовата криза отбелязаха ръст всички 45 държави, които наблюдава ОИСР. МВФ повиши прогнозата за ръст на БВП до 3,9% през 2018 и 2019 г., отбелязвайки „най-мащабното синхронно ускорение на световния растеж от 2010 г.

“В миналото периоди на такъв синхронен ръст са продължавали няколко години. Световната икономика е растяла с около 4% годишно през 1984-1989 г. и 2004-2007 г. Ако геополитическата ситуация не се влоши, бързият икономически подем може да продължи най-малко още няколко години, смята Джей Брайсън, икономист от Wells Fargo Securities, цитира БГНЕС.

Но има и сериозни различия. В миналото възстановяването след рецесия беше по-активно, посочват експертите на СИФ в доклад за глобалните рискове. Въпреки растежа на световния БВП и търговията преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ през 2017 г. се сринаха с 16% до 1,52 трилиона долара от 1,81 трилиона, съобщи Конференцията на ООН за търговия и развитие /ЮНКТАД/.

Цената на обявените нови проекти спадна с 32% до 571 милиарда долара, това е минималното ниво от 2003 г. Това е негативен дългосрочен индикатор, се казва в доклада.

През 2018 г. ЮНКТАД очаква ръст на ПЧИ до 1,8 трилиона долара. Още едно различие: обикновено икономиката при подобряването на ситуацията става по-открита, но през 2017 г., по данни на Global Trade Alert, правителствата са въвели 642 протекционистки мерки – почти два пъти повече, отколкото през 2010 г. При това на САЩ се падат 143 мерки, с 59% повече, отколкото през 2016 г. Икономиката и демокрацията също поеха по отделни пътища: през 2017 г. в класацията „Свободата в света“, съставяна от Фрийдъм хауз, 71 държави влошиха своите позиции и само 35 ги подобриха.

Нивото на свобода намалява от 2006 г., процесът се ускори особено през последните години. Майкъл Корбат, генерален директор на Citigroup, е обезпокоен от противоречивата икономическа ситуация, при която не е ясно дори как изчезването на лесните пари от централните банки ще се отрази и на икономиката, и на пазарите, а също така от отсъствието на реакция на последните на такива събития като бюджетните проблеми на САЩ, победата на Доналд Тръмп, гласуването за Брекзит. „Когато настъпи новият спад /а той ще настъпи/, той по-скоро ще бъде много по-рязък, отколкото, ако бяхме изпуснали малко пара по пътя“, заяви Корбат в Давос.

Характерната за миналите десетилетия връзка между политическата стабилност и икономическия растеж е скъсана, заяви през ноември в Лондон Тина Фордхъм, главен глобален политически анализатор на Citi. Геополитическите рискове са се увеличили, но волатилността на пазарите е ниска, а икономиката се ускорява. Политическите лидери не виждат реакция на пазарите, която би ги принудила да се вълнуват и по тази причина не са силно заинтересовани от това да намалят тези рискове, предупреди Фордхъм.

Индексът на акциите на развитите страни MSCI World нарасна през миналата година с 20,1%, а индексът на развиващите се страни MSCI Emerging Markets – до 34,3%. От началото на годината до 22 януари те прибавиха 5,6% и 6,9% съответно.

Американският S&P 500 и японският Nikkei 225 през 2017 г. прибавиха над 19%, а през тази Nikkei достигна 26-годишен максимум. Индексът Dow Jones през този месец взе разстоянието от 1000 пункта – от 25 000 до 26 000 – само за осем търговски дни, което беше рекорд в неговата история. Индексът на Московската борса, който година по-рано загуби 5,5%, през януари скочи с 9,4 %. Ако лихвите растат по-бързо, отколкото се очаква, „не е трудно да се предвиди срив на фондовия пазар“, заяви в Давос Рогоф.

„Не знам как на това ще реагират останалите пазари, от произведенията на изкуството до биткойна“. Пазарите могат „напълно неочаквано“ да се обърнат без всякаква видима причина, заяви в интервю за CNBC в Давос професорът от Йейлския университет и нобелов лауреат Робърт Шилър.

„Хората питат: какво ще провокира корекцията на пазара? Но стартов механизъм може и да няма, самата динамика на балоните в крайна сметка ще доведе до техния край“, каза той. „Макар че растежът на американския фондов пазар може да продължи и през тази година“, добави Шилър. Фондовият пазар на САЩ се намира на късния стадий на цикъла, по тази причина ние наблюдаваме „експлозивно рали“, което ще бъде подхранвано от парите на банките, компаниите и инвеститорите, убеден е Рей Далио, основател на най-големия в света хедж-фонд Bridgewater Associates: „Ако седите върху пари и не ги влагате, ще се чувствате като глупак“.

Икономическата ситуация е идеална, смята той. „Инфлацията не е проблем. Растежът на БВП е добър, всичко е доста добре, а и има добър стимул под формата на данъчна реформа“ в резултат на който данъкът върху компаниите е намалял от 35% на 21%, каза Далио пред CNBC.