Предвижданата сделка ще обедини две различни, но взаимно допълващи се цели – френския стремеж към ограничаване на достъпа на чужди компании до европейски обществени поръчки и субсидии и германските усилия за спасяване на автомобилната индустрия, която се намира в сериозна криза. Натискът върху Берлин се засили, след като автомобилният гигант Volkswagen предупреди, че може да се наложи да съкрати около 100 000 работни места в световен мащаб заради проблемите в сектора.
Според плановете Германия ще подкрепи по-строгите правила „Произведено в Европа“, които Париж настоява да бъдат включени в ключовия европейски Закон за индустриален ускорител. Тези разпоредби ще ограничат кои държави извън ЕС могат да получат статут на „надеждни партньори“ и съответно достъп до определени обществени поръчки и програми за държавна помощ.
В замяна Франция е готова да приеме по-гъвкав подход към плана на ЕС за прекратяване на продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. – позиция, за която Германия настоява от години.
„Получихме задача да изградим цялостна сделка по тези въпроси. Би било чудесно да имаме споразумение през есента. Убеден съм, че можем да привлечем и други държави като Италия. Всички страни очакват френско-германско споразумение“, коментира пред изданието френският министър на индустрията Себастиен Мартен.
Двама високопоставени германски представители потвърждават, че подобно споразумение се обсъжда, но подчертават, че преговорите все още са в начален етап и конкретните параметри предстои да бъдат уточнени.
Очаква се разговорите да продължат през цялото лято, като целта е договорката да бъде постигната преди срещата на европейските индустриални министри на 24 септември и срещата на лидерите на ЕС на 15 и 16 октомври.
Преговорите между Париж и Берлин се провеждат на фона на сложни отношения между Европейския съюз и Китай, свързани с опитите за намаляване на огромния търговски дефицит на блока, който възлиза на около 1 млрд. евро дневно.
В същото време европейските институции продължават споровете около текста на Закона за индустриален ускорител, който председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен иска да бъде приет до края на годината.
Въпросът за бъдещето на индустрията обаче се преплита и с вътрешнополитическите рискове във Франция. Париж и Берлин са изправени пред възможността лидерът на крайната десница Марин льо Пен да наследи Макрон след президентските избори догодина – сценарий, който според анализатори може сериозно да усложни общите европейски политики.
Кампанията за президентските избори във Франция през 2027 г., в които Макрон няма право да участва заради ограниченията на мандатите, може да намали времето за постигане на договорености. Марин льо Пен, която води в социологическите проучвания, вече заяви, че при победа ще намали значително френската вноска в бюджета на ЕС.
От партията ѝ „Национален сбор“ посочиха, че ще представят визията си за бъдещето на френско-германските отношения с публикуването на предизборната си програма през есента.
Лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон също критикува евентуалното споразумение между Париж и Берлин, като заявява, че то би обвързало единствено Макрон, но не и Франция или неговия наследник.
Основният спор между двете държави остава около автомобилния сектор и правилата за индустриална защита.
Германия и нейната мощна автомобилна индустрия отдавна настояват ЕС да смекчи забраната за нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г. Берлин смята, че производителите трябва да получат повече свобода, а алтернативните горива трябва да играят по-голяма роля.
Франция дълго време защитаваше тази цел като ключов елемент от Европейския зелен пакт. През последните месеци обаче и Париж започна да настоява за повече гъвкавост, особено за компаниите, които инвестират в европейски вериги за доставки и местно производство.
По-сериозното разминаване е свързано със Закона за индустриален ускорител. Проектът, подкрепян от френския еврокомисар по икономиката Стефан Сежурне, има за цел да даде предимство на европейските компании при обществени поръчки и държавни субсидии. Германия обаче се опасява, че подобни правила могат да създадат допълнителна бюрокрация и да влошат отношенията с важни търговски партньори.
За да не наруши международните търговски ангажименти на ЕС, Европейската комисия предлага част от правилата да бъдат достъпни и за ограничен кръг държави извън съюза, определени като „надеждни партньори“. Техните продукти ще могат да бъдат третирани като „европейски“, ако отговарят на определени критерии. Германия настоява сред тези партньори да бъдат включени държави като Великобритания и Канада. Франция обаче предпочита понятието „Произведено в Европа“ първоначално да се отнася само за 27-те страни членки на ЕС и едва след това да бъде разширявано индивидуално.
