Сделката на ЕС с Меркосур влезе в сила, но неизвестните пред бъдещето ѝ остават

Сега Европейската комисия въвежда временно търговската част от по-широкото споразумение с Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Окончателното му ратифициране обаче ще отнеме още време, тъй като Европейският парламент изпрати документа за правна оценка в Съда на ЕС.

Според уругвайския посланик в ЕС Пабло Садер това е важен повратен момент в отношенията между двете страни, но не и финалната точка, а по-скоро началото на нов етап.

Споразумението е резултат от дългогодишен сблъсък на интереси в самия ЕС. Германия традиционно го подкрепя заради възможностите за износ на автомобили и индустриално оборудване, докато Франция и Полша се противопоставят, опасявайки се, че евтиният внос на говеждо и птиче месо от Южна Америка ще навреди на местните земеделци. В началото на 2024 г. френският президент Еманюел Макрон успя временно да блокира процеса, но след поредица от политически неуспехи загуби възможността да спре председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която подписа споразумението в началото на 2025 г.

На практика договорът предвижда постепенно премахване на митата върху над 90% от европейския износ към страните от Меркосур – включително автомобили, лекарства, вино, спиртни напитки и зехтин. Ще бъдат облекчени и редица нетарифни ограничения, като например изискванията за етикетиране, а европейските компании ще получат достъп до обществени поръчки в тези държави. Очакванията на Европейската комисия са износът на ЕС към региона да нарасне с близо 40% до 2040 г.

Въпреки това ефектите няма да се усетят веднага. При повечето стоки намаляването на митата ще се случва постепенно в рамките на 10 до 15 години. При селскостопанските продукти също има ограничения – например вносът на говеждо месо от Меркосур ще бъде обложен с по-ниска тарифа само до определен годишен обем, след което ще се прилагат значително по-високи мита.

Следващата ключова стъпка е правната оценка на споразумението. Европейският парламент може да се произнесе окончателно едва след решението на Съда на ЕС, което може да отнеме до две години. Освен това договорът трябва да бъде ратифициран и от националните парламенти на всички държави членки.

Ако съдът или законодателите го отхвърлят, Европейската комисия ще трябва да започне процеса отначало. Това обаче би било сериозен удар за ЕС, особено на фона на засиленото икономическо влияние на Китай в региона, който вече е изместил Европа като основен търговски партньор на страните от Меркосур.

В същото време споразумението може да има и разширяващ ефект. Други държави като Колумбия и Панама проявяват интерес към присъединяване, а страни като Венецуела и Боливия също търсят начини да се върнат или да засилят участието си в регионалния блок.

В крайна сметка, макар и частично в сила, сделката между ЕС и Меркосур остава политически чувствителна и икономически значима – с потенциал да промени търговските отношения между двата региона, но и с немалко неизвестни пред окончателното ѝ бъдеще.