Генка Шикерова: Ето как София е дарила на Русия земята под руската църква

Генка Шикерова,"Свободна Европа". Заглавието е на ФрогНюз.

Москва заключи руската църква в София, след като ДАНС екстрадира като руски агент архимандрит Васиан. БПЦ назначи свои свещенослужители, за да може храмът да продължи да работи. Но въпросът е в един катинар на вратата - кой може да го отключи? Отговорът е тук - руското посолство.

Софийската община е дарила на Русия земята, върху която е построена руската църква в столицата, показват документи от 19-и век, които Свободна Европа откри в сряда.

С тази статия те се публикуват за първи път, след като периодично бяха търсени от журналисти и политици в изтеклите 30 години.

Документите не оставят съмнение, че земята под руската църква е руска собственост от повече от век. Още от деня на първия замисъл на такова дарение през 1882 г. предназначението на земята е било да служи за място на строеж на църква на посолството.

Документите бяха открити с помощта на д-р Надя Живкова, главен експерт в Държавен архив - София, част от Държавна агенция "Архиви", и на шефката на читалнята Росица Зафирова.

Тези документи показват как е възникнала собствеността на Русия в центъра на София, но те не се отнасят до правото на Българската православна църква (БПЦ) да отговаря за богослужението в самия храм "Свети Николай Чудотворец".

Въпросът за собствеността на руската църква възникна след затварянето й в четвъртък, 21 септември. Тогава ДАНС, със съдействието на МВР, екстрадира архимандрит Васиан (Змеев), който служеше в църквата, заради "заплаха за националната сигурност". Заедно с него бяха екстрадирани и още двама свещеници, които имат беларуско гражданство.

В отговор руските власти затвориха църквата, която се посещава и от български граждани. Това породи въпроса за собствеността на сградата, за да се изясни дали Москва има право да се разпорежда с физическия достъп до църквата.

Проверка на Свободна Европа, направена в понеделник, 25 септември, беше открила последния документ за собственост на църквата, издаден в София през 1997 г. Документите, въз основа на които е издаден този акт, оставаха все така неизвестни.

Във вторник министърът на правосъдието Атанас Славов каза, че независимо от документа за собственост от 1997 г. историята на собствеността се нуждае от проверка.

В сряда ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС поискаха от прокуратурата да провери точно това - дали през 1997 г. не е било извършено някакво престъпление при издаването на съвременен констативен нотариален акт на руското посолство.

Проверката на прокуратурата най-вероятно ще стигне до първите документи от 19-и век, открити в сряда.

В протокол от заседанието, непубликуван до този момент, той казва: "Руското правителство иска да направи една църква. Иска да му се отстъпи празното място до Руското агентство (т.е. до посолството - б. р.), понеже могат да похарчат големи пари. И тъй като не можем никак да се отплатим на нашите освободители, та съм на мнение да му се отстъпи това право".

Участник в заседанието, цитиран в протокола като Василиев, казва: "Това място е под съд".

Кметът отговаря на това така: "То ще се отчужди. Ние ще похарчим пари в съда. Приема ли се да се отстъпи на Руското агентство мястото за църква, което се нахожда до него на Цариградската улица?".

След това изречение в протокола е записано: "Приема се".

В документа няма данни за големината на имота, нито за оценката му. Няма и по-конкретни данни за резултата от гласуването.

На заседанието са присъствали общо 11 души членове на Софийския градски общински съвет, сред които са д-р Калевич, В. Василиев, Н. Тъпчилещов, д-р Минчович, Н. Даскалов, Георги Анастасов, Д. Коцев, Г. Тодоров, Стоянчо Цветков, Михаил Веселинов, както и председателстващият Иван Хаджиенов, показва неекспертно разчитане на имената, изписани ръкописно.

Първото решение, с което земята под църквата е дарена на Русия, датира от 1882 г. и е взето по предложение на тогавашния кмет на София Иван Хаджиенов, показва проверката на Свободна Европа.

Заседанието е продължило 2 часа и 45 минути, но от него е останал 4 страничен протокол.

По времето на това заседание в България действа така нареченият "режим на пълномощията", въведен от княз Александър Първи Български. Страната няма министър-председател, а правителството се олицетворява от вътрешния министър Григор Начович.

Следващият документ, с който се извършва фактическото прехвърляне на имота, е от 1898 г. Това е така нареченият Крепостен акт (нотариален акт). Той е издаден на 07.11.1898 г.

С него имотът, който е оценен на 3577 лв. и 35 ст. и с големина 1175 кв. м е предоставен на Руското Императорско дипломатическо агентство (посолство) в България.

По това време министър-председател на България е Константин Стоилов, а кмет на София е Димитър Яблански от Народната партия.

В акта за собственост пише, че за издаването му са приложени 10 документа и писма от тогавашните български институции.

Карти, които се съхраняват в архива, показват, че на скиците имотът е отбелязан като собственост на госпожа Бонева. В скицата няма данни за това коя е госпожа Бонева.

Историчката Кети Мирчева допуска, че може да става дума за госпожа Ефросина Бонева, дъщеря на Иван Величков Хаджипенчович. Нейният съпруг Константин Бонев служи като военен лекар в руската армия, а от 1878 г. е главен лекар на българската войска. Умира през 1882 г. ,преди датата, на която столичната община извършва дарението.

Век по-късно на същата скица е посочено името на друг собственик - "Посолство на Руската федерация в България".