За геополитиката и измамата „традиционна китайска медицина“…

ТКМ, заедно с традиционната арабска, индийска (аюрведа), египетска и разбира се, гръцко-римска медицина се практикува от човечеството от най-древни времена. Тя – както и останалите - по причудлив начин съчетава достижения, които използваме и днес и суеверия, на които и до днес вярваме, въпреки очевидната им вредност за човешкото здраве и живот. ТКМ е основана на мистични концепции като „ин-ян“, теорията за петте съставни елемента и т.н, и особено твърдението, че „подобното се лекува с подобно“. И тъй като според теориите на ТКМ циреите са причинени от мравки, то – пак според същите теории - месото на мравоядите ги лекува. Дори има дебат дали то не лекува и „запушени меридиани“, тъй като мравоядите копаят тунели. Резултатът е, че тези животинки са застрашени от изчезване, тъй като са съставки на традиционни лекове, а търговията се извършва на животински пазари със съмнителна хигиена - като този, от където се смята, че коронавирусът е тръгнал.

Дали едно нещо работи или не се проверява на базата на научния метод и строги клинични тестове, които често отнемат години до десетилетия. Почти всички практики на ТКМ, в това число и акупунктурата, са се провалили, което е и видно от хилядите статии в рейтингови научни медицински списания. В повечето случаи те се представят като ефект плацебо, но в определени ситуации могат да навредят сериозно на човек, както стана в ситуацията с „доктор“ Чао и болното 6-годишно детенце от диабет в Австралия, което почина преди няколко години, докато се подлагаше на традиционни лечения.

Алтернативни лечители, като врачки и баячки има и в България, което е сериозен и реален проблем. Но да причислим ТКМ към тези явления би било подценяване на ситуацията. В Китай ТКМ се институционализира под патронажа на китайската комунистическа партия. В Китай в момента всеки голям град разполага с болница за ТКМ и университет, който преподава ТКМ, като алтернатива на това, което китайците наричат „западна медицина“. Освен това има специален правителствен департамент, който администрира ТКМ на национално ниво.

Ако положението все още не е ясно, нека си представим, че във всички големи градове в България има университети, които преподават, че земята е плоска, че има научно-изследователски центрове, където експертни социологически и политически анализи се правят на базата на предсказания на ясновидци и че има болници, където за болки в кръста предписват мазила от прах от паяк, око от жаба и птичи крак. В тази ситуация хората биха били в правото си да се оплакват, че университетите им преподават глупости и че лекарите се занимават с магьосничество. А сега нека си представим, че дори има държавен орган, който да администрира всички тези неща и това стане инструмент на държавна и международна политика.

Част от програмата на съвременното китайско правителство и Си Дзинпин е да се даде равнопоставеност на ТКМ със западната медицина, и да се разпространи като нейна алтернатива. Разпространението се извършва от институт Конфуций в страни като САЩ, Германия, Великобритания, който от едно известно време се занимава не само с китайска литература и език, но и с преподаването на ТКМ. Институтите Конфуций са едни от най-важните инструменти за провеждане мека сила и на китайска про-правителствена пропаганда навън, а техния риск за сигурността е оценен като силно опасен – Кристофер Рей, директорът на ФБР, в изказване пред Сената преди година и половина заяви, че ФБР отдавна ги наблюдава и че представляват риск за сигурността.

Това е така по много причини; ТКМ от които е само една. Но ТКМ е илюстративен пример – от 50-те години Мао започва масирана пропаганда на тези практики, като част от световното китайско културно наследство. Днес нещата отиват по-далеч – това китайско наследство следва да бъде изнесено навън, с цел да покаже китайското културно превъзходство. Показателни са изказванията на Си Дзинпин, че държавните китайски институции трябва да вдъхват „културна увереност“. Целта разбира се е да се създаде илюзия за алтернатива. Което нямаше да е нищо необичайно, тъй като всяка страна се бори се влияние, включително и културно такова, а всички специални служби по света работят, за да попречат на чуждите държави да го завоюват. Проблемът е, че покрай всичко това у хората се създава недоверие в научно доказаните методи на лечение, което води след себе си и риск за общественото здраве. Да припомним, че анти ваксерското движение, родено именно от измами, доведе до 400% увеличение на морбили в Европа за последните няколко години. Епидемии като сегашната показват, че светът не може да си позволи подобни безотговорни (без)действия.

Ако Китай иска да пробива с мека сила в медицинска посока, трябва да го направи по друг начин. Дихотомията „традиционна китайска“ и „западна“ медицина е грешна. Научно базираната медицина не е западна или източна, тя се базира на научния метод, а научния метод е универсален. Китай е една от държавите, които дават най-много пари за наука в света, но за съжаление науката и медицината в това число продължава да не е на задоволителни нива. Причините са банални – стотиците китайски медицински списания допускат хиляди „революционни“ публикации с измислени рецензии и изфабрикувани клинични тестове. Не е случайно, че едва малка част от китайските лекари успяват да публикуват успешно в световни медицински списания. Въпреки това Китай разполага с човешкия и икономически потенциал да допринесе много към медицината. По време на Студената война САЩ успя да удържи победа и заради научното си превъзходство. Днес Китай има същата възможност, но за съжаление изглежда, че китайското правителство предпочита да разпространява съмнителни практики, вместо да работи, за да превърне страната си в бастион на науката и медицината.

Явор Райчев