Георги Киряков за ФрогНюз: Страшно ще е, ако в новия кабинет "Желязков" се феодализира и парцелира властта

Вижте и цялото интервю:

Г-н Киряков, България вече има редовно правителство - депутатите гласуваха и избраха кабинета, начело с министър-председател Росен Желязков. Ще бъде ли стабилен кабинетът "Желязков"?

Ще бъде толкова стабилен, колкото коалиционните партньори успеят да удържат тази стабилност през политиките, които ще следват, т.е. през управленската програма и посредством приоритетите, които са заложени за управлението на държавата. Кабинетът ще бъде дотолкова стабилен, доколкото политиците успеят да се справят с оперативните задачи, които стоят пред тях на този етап. Говорим преди всичко за бюджета, който предстои да бъде внесен от новия кабинет и възможността партиите вътре да не могат да постигнат някакъв консенсус за параметрите. Т.е. това ще е първият индикатор дали ще е стабилно правителството.

Други важни политики са свързани с международните отношения на страната. Ключово ще бъде отношението на това правителство към войната в Украйна. Виждаме ясни индикации, че има сериозни отстъпки в това отношение от страна на БСП. Най-малкото - в кабинета запазва постът си Атанас Запрянов, който следваше политика на абсолютна и пълна подкрепа на Украйна срещу агресията от страна на Русия. А това в БСП беше една от червените линии преди време. Много е важно дали ще са задоволени интересите на всички коалиционни партньори, за да знаем дали ще бъде продължителен управленският мандат. Много е важно оттук нататък да се следи внимателно отношението и ролята на хората около Ахмед Доган - т.нар. ДПС-ДПС. Все още не е ясно какви са параметрите на споразумението между трите партии, които оформят коалицията, и ДПС-ДПС, която подкрепя, без официално да участва в управлението. Въпросът е какво са поискали от партията на г-н Доган срещу тази подкрепа.

Като удавник за сламка ли се хвана ДПС на Доган за кабинета “Желязков”?

В ситуацията, в която се намираме, е абсолютно логично да се мисли в тази насока. Защото ДПС около Ахмед Доган е в доста отслабени позиции, включително електорални. Да не говорим в чисто корпоративните позиции, които ДПС изграждаше от началото на прехода досега. Възможно е освен като удавник за сламка, ДПС да иска някакъв реванш към своя основен противник в лицето на ДПС-Ново начало. Това предстои да се види дали е така. Налице е възможността ДПС около Ахмед Доган да възвърне част от позициите си, които загуби при разцеплението на партията. ДПС-Ново начало на свой ред също се стремят да запазят това, което са успели да извоюват от общата партия ДПС. ДПС-Доган няма друг избор освен да подкрепя това управление, защото по този начин те дават и сигнал към своите избиратели, че още са във властта - че тяхната дума още се чува. Това със сигурност ще укрепи позициите им в регионите, в които те бяха силни толкова години и където определяха дневния ред без никаква опозиция. Трябва оттук насетне да се види какви действия ще предприемат хората на Доган и каква реална власт ще им се даде.

Съвместно ли ще бъде управлението, както го нарече Атанас Зафиров? Как ще работи тази сложна конфигурация, защото тя определено е такава?

В България има вече доста сериозна натрупана практика на коалиционни управления от всякакъв формат - и в ляво-център и в дясно-център, и дясно-консервативно-патриотично правителство на Бойко Борисов с патриотите. И чисто дясноцентристки управления, имало е либералноцентристки такива. Така че няма нещо, което да ни притеснява от гледна точка на конфигурациите - имали сме с много партии коалиционни управления, имали сме с 2 партии такива, имали сме коалиционно управление между 3 партии, от които едната е била излишна - т.нар. "сглобка". При нея на оперативно ниво наистина нямаше нужда от ДПС тогава. Като цяло, нямам притеснения за коалиционното управление, по-скоро ме притеснява да не затвърди практиката тези коалиционни сили да управляват феодализирайки отделните министерства, както се е случвало много пъти досега. Т.е. да се очертаят граници на всяко отделно министерство и всяка една партия да прави в рамките на това министерство каквото сметне за добре. Това определено ще е във вреда и на демократичното управление на страната, но и на обществото като цяло. Най-малкото защото ще видим практики, които досега са демонстрирали негативните страни на управлението на страната. Т.е. парцелиране, феодализиране и автономно решаване на проблемите, без съобразяване с общи политики.

Дадоха някакви индикации, че ще има т.нар. Съвет на коалицията, където ще се решават такъв тип спорове, но това не означава, че е невъзможно да се възпроизведе една такава лоша практика, която е била налице досега в такъв тип съвместни действия. Надявам се този път и заради обществената нетърпимост, и заради обществения гняв, да не се стигне до подобен тип парцелиране на министерства и следване на политики единствено и само с оглед на собствените лични интереси. Важно е да се проследи този процес - как ще тръгне и как ще се развие. И дали всъщност този Съвет на управляващата коалиция няма да парцелира властта, а не толкова да решава някакви общи проблеми.

Има ли според Вас изненади в министерските постове?

Има приятни изненади. Една такава е свързана със запазването на поста на Атанас Запрянов. Това означава, че има континуитет в следваната от България външна политика в областта на отбраната. На практика може да се направи извода, че страната ни остава и ще продължава да върви по пътя на пълната си евроатлантическа интеграция. Т.е. ще се следват политиките на нашите партньори в НАТО, и в ЕС, в областта на отбраната. България ще продължи да бъде важен и лоялен партньор на тези структури, ключови за националната ни сигурност.

Втората изненада, не знам дали приятна или не, е свързана с избора на г-н Даниел Митов за поста вътрешен министър. Той е човек, който си е създал образ на занимаващ се по-скоро с външна политика. Вътрешната политика е много специфична и тя е свързана със сигурността. МВР гарантира този тип сигурност на гражданите - за техния живот, здраве, имущество и т.н. Това е втората изненада, която е важна от гледна точка на това, че беше крайно време постът на вътрешния министър да не бъде заеман от човек от системата. Защото хората от системата нямат усещането за необходимостта от реформи. А цялото МВР реално има нужда от радикални реформи. Предполагам обаче, че г-н Митов няма да предприеме такива решителни действия. Най-малкото обаче, той ще внесе някаква гражданственост в една меко казано военизирана структура. Казвам военизирана, защото в това ведомство всички хора са с чинове и под пагони и изпълняват някакви уставни задачи. В полицията е необходимо сериозно обръщане на внимание на гражданското общество, защото то е основният потърпевш от проблемите, които са налице в нереформирания полицейски апарат.

Друга изненада, която мога да изведа на преден план, малко ми е странен министърът на културата. Не че не може актьор да заема този пост. Но човек, който никога и по никакъв повод не е имал допир с политиката, не звучи логично. Надявам се да успее да навлезе бързо в този административен процес, особено в областта на културата, който е важен за развитието на тази общност. Знаем, през годините имаше много скандали, свързани с Министерството на културата. Последният голям скандал беше с бруталното източване на средства от театрите. Този министър е може би последната по-голяма изненада, другите назначения са ясни - те са предимно партийни, с някакъв опит в парламента, с опит като зам.-министри. При партийните фигури, които заемат министерски постове, изненади почти няма.

Остава ли БСП-Обединена левица обединена след “целувката на смъртта” с ГЕРБ? Ще станем ли свидетели на смъртта на лявото, както твърди Корнелия Нинова?

За огромно съжаление на Корнелия Нинова, БСП след нея не се срина, така както тя прогнозираше. Напротив - получи повече гласовд след оттеглянето й. Така че и този нейн анализ, прогноза или пророкуване може да не се изпълни, както не се осъществи и предишното й изказване. Левицата ще успее, в зависимост от това как тръгне управлението, да индексира и калкулира допълнителни бонус гласове и подкрепа заради това, че участва в разпределението на министерски постове и назначения в държавната администрация. Това, със сигурност, ще донесе допълнителен бонус за левицата. Това, че един-двама души са се възпротивили на тази "целувка на смъртта", не означава изобщо, че лявото ще се разпадне. Дългосрочно обаче не съм сигурен дали това ще укрепи левицата или ще бъде поредният процес на крах на доверието и разпад на носталгичното ляво, което е наследено от управлението преди 89 г.

В България, за съжаление, не се намериха достатъчно сили и хора, които да създадат една модерна проевропейска левица от съвременен тип, която следва тенденциите на лявото в Европа и в САЩ. Затова не мога да се наема да прогнозирам какво ще е бъдещето на тази левица специално. Това е просто събиране на разпиляното през годините добре познато статукво в ляво, което обаче не е модернизирано и няма перспективи да тръгне по някакъв нов път, който досега е следвало. А виждаме, че левиците в Европа се развиват бурно и успяха включително в управлението на отделни държави, например в Испания, да реализират много сериозни пробиви в новите леви идеи и течения. Да обобщим - българската левица е изправена пред това предизвикателство - или ще се европеизира и ще премине изцяло в европейски леви релси, или ще си остане същото ретроградно, патриотично, консеративно, християнизирано нещо, търсещо единствено проблеми, там където левицата не ги вижда. Примерно, в традиционното семейство или в половото разделение. Т.е. БСП в момента е запушила това пространство в ляво, не позволява да се появи наистина модерна европейска левица и естествено не успява да привлече допълнителен електорален ресурс, който да я върне на позициите, която е имала през 90-те и след това, допреди 5-6 г.

 

От парламентарната трибуна днес Радостин Василев пусна видеоклип на Слави Трифонов, в който лидерът на „Има такъв народ“ заявява категорично, че никога няма да управлява с Бойко Борисов и ГЕРБ. Какво накара ИТН да се обърнат на 180 градуса?

 

Трябва да се съобразяваме с два прости факта. Първо, не знам защо се мисли, че партиите са единствено техните формални или неформални лидери. И защо се поддържа тезата, че когато си казал веднъж нещо в политиката, ти трябва да държиш на живот и смърт на него. Това не е революционна теория. Това, че политиците заявяват нещо, което нямат намерение да изпълнят, е проблем на партийната концепция дефакто. Те ще носят съответната отговорност за действията си, разбира се не наказателна. Става дума за електорална такава. В политиката е от съществено значение да се правят компромиси. В политиката е важно да се постига, особено при такава фрагментирана партийна система, общото, да се търсят пресечните точки, които да позволят нормализиране на политическия процес.

И тук ще ви предоставя един чисто ироничен отговор - нито Слави Трифонов е в Министерския съвет, нито Бойко Борисов. Така че те двамата официално не управляват заедно. Партиите им и техните представители реално участват в управленския процес. Но този компромис, който беше направен, беше нужен, в името на една по-голяма цел. Тази цел е именно съставянето на редовно правителство, което беше твърде желано след 7 пореди предсрочни избора. Имаше кардинална нужда от нормализиране на политическата ситуация в страната. Отново искам да подчертая - всеки, който е казал нещо, което не отговаря на действителността, ще си понесе съответната електорална отговорност. Да не забравяме, че години наред демократичната общност, в случая ПП и ДБ, изграждаха електоралния си имидж на базата на битката срещу статуквото, срещу Бойко Борисов и корупцията. Въпреки това, те намериха сили в себе си да влязат в т.нар. "сглобка". Управляваха и виждате, че си понесоха съответна отговорност.

Кои според Вас ще бъдат по-голяма опозиция - "Възраждане" или ПП-ДБ?

Не става въпрос за по-голяма и по-малка опозиция. Иде реч за прокарване на тези, идеи, включително и пропагандни клишета в политическия дебат. Това е много важно. Ако "Възраждане" предпочитат да рушат демократичния процес през радикализация на политическото говорене и опит за радикализация на обществото, това означава, че те няма да бъдат тази необходима на българския парламент опозиция. Те ще бъдат едно обществено кречетало, което от години слушаме на обществения и политическия терен, но което не желае страната ни да върви по един нормален и демократичен път. То предпочита да се подкопавава възможността за постигане на обществен консенсус по важни теми. "Възраждане" е опозиция, която методично търси обществено разделение по различни казуси. Виждаме последното важно разделящо изказване на Костадинов по отношение на връщането на контрола върху Македония, включително с военни средства, и върху Бесарабия. Вероятно това ще бъде ролята на "Възраждане" и занапред, но тя няма да бъде демократична и парламентарна. Тя ще бъде единствено популистка.

Що се отнася до останалите конституирали се вече опозиционни партии, мисля, че МЕЧ ще продължи своята линия на популизъм по отношение на корупцията и корупционните практики, на модела на управление. Тяхната цел е да разрушат настоящото "корупционно статукво", за да инсталират на негово място някакви други идеални обществени отношения. Това е особено трудно реализируемо, защото има набор от правила, по които работи демокрацията, които изкючват подобен тип действия, разрушаващи всичко до основи. Демокрацията не търпи революционни действия, освен ако не са в рамките на конституционната уредба и на демократичните правила. МЕЧ всъщност предлагат репресивните структури да влязат в ролята си на управляващи, докато се реши някакъв проблем на демокрацията, в случая - корупцията.

И естествено заявката на ПП-ДБ е те да бъдат конструктивна опозиция, което означава, че по всички теми, които приближават България до нормалните европейски държави, те ще бъдат "за". При всички потенциални действия на правителството, свързани с парцелиране на власт, възраждане на корупционни практики, включително някакво квотно запълване през партийни назначения на регулаторните органи с изтекли мандати, те ще бъдат истинска демократична опозиция на това нещо. Надявам се да не бъдат чак толкова радикална опозиция и да заплашват с протести, които те в момента и не могат да организират, но все пак това е шанс за тях да разкриват вредните практики. Основната им задача е да убеждават обществото, че това вреди на държавата. Това е именно шансът, който те имат, за да могат да вдигнат и електоралния си резултат, да върнат доверието на собствените си избиратели към тях и към собствените си прегрешения.

Интервю на Георги Камарашев