ГЕРБ против искането на Главчев да се подпише военно сътрудничество с Украйна

В края на живота на това служебно правителство се предлага текст, който ще предизвика прекалено "разгорещена динамика", отбеляза Митов. "В момента водим разговори за съставяне на солидно парламентарно мнозинство, което да избере кабинет с 4-годишен мандат, а подобен тип предложение може да попречи дори на преговорния процес и да породи динамика, която е нежелателна", коментира още той в кулоарите на парламента, предаде БНР.

"Затова призоваваме премиера Главчев да оттегли това споразумение. Подобен тип решение трябва да се вземе от редовен кабинет, а не сега да водим полемики и след това редовен кабинет да се чуди дали да променя параметрите", заяви още депутатът от първата политическа сила.

"Това споразумение е безкрайно закъсняло. Трябваше да бъде подписано преди година, когато другите държави членки от НАТО  и Европейския съюз преговаряха по параметрите за подобен тип споразумения и ги подписваха", каза още Митов.

Същевременно с писмо до служебния премиер парламентарната група  на "БСП – Обединена левица" изрази своето категорично несъгласие с изготвеното от служебното правителство Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между Република България и Украйна. Това съобщиха от пресцентъра на БСП.

По-рано днес Димитър Главчев призова Народното събрание да даде нарочен мандат на служебния кабинет за подписване на споразумението за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна, "с оглед предвидената дългосрочна рамка (10-годишен срок на действие) в духа на парламентарното управление, в изпълнение на Конституцията и практиката на Конституционния съд" - това съобщиха от правителствената информационна служба, като уточниха, че премиерът е изпратил писмо чрез председателя на Народното събрание Наталия Киселова до всички парламентарни групи. 

В писмото служебният министър председател посочва, че споразумението не попада в обхвата на Виенската конвенция за правото на договорите (1969 г.) и предвижда политически ангажименти в съответствие с взетите решения от Народното събрание. От 27 държави членове в Европейския съюз само шест страни - Австрия, България, Кипър, Малта, Словакия и Унгария, не са подписали подобен акт, се казва в писмото.

Отбелязва се също така, че в чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България е регламентирана общата компетентност на Министерския съвет да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната.

"Съгласно Решение № 20 от 23 декември 1992 г. по конституционно дело № 30/1992 г. служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. Конституционните съдии в мотивите на цитираното решение стигат до извода: При положение, че в България е установено "парламентарно управление" (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), същностен белег на което е необходимостта от доверие на Народното събрание към правителството, обстоятелството, че служебното правителство е назначено от президента, дава основание да се счита, че функциите му са ограничени, пише още в прессъобщението.