Арести и разследвания на премиери е практика в правовите държави, Борисов не е прецедент

Силвио Берлускони 

Силвио Берлускони е най-дълго управлявалият Италия премиер. Заема този пост съответно в периодите 1994 – 1995 г., 2001 – 2006 г. и от 2008 до ноември 2011 г. 

Съдебните процеси и обвинения, свързани с Берлускони не са никак малко. Те включват злоупотреби със служебно положение, подкупи и корумпиране на полицаи, съдии и политици, тайни сделки, клеветничество, присвояване, изнудване, фалшиво счетоводство, участие в мафия, пране на пари, лъжесвидетелстване, данъчни измами, влияние върху проституцията на непълнолетни и подкупване на свидетели. 

През 2013 г. е осъден на 4 години затвор за данъчни измами. Присъдата е потвърдена от Италианския касационен съд. Наказанието е намалено на една година по силата на амнистия за престъпления, извършени преди 2006 г.

Шест дела обаче остават без резултати заради политически действия. Липсата на присъди идва заради промени в закона, приети от парламентарното мнозинство на Берлускони, които съкращават срока за наказателно преследване на различни престъпления и правят фалшивото счетоводство незаконно само ако има конкретна увредена страна, която докладва за факт на властите.

Съвсем наскоро стана ясно, че Силвио Берлускони е оправдан за предполагаемо подкупване на свидетел във връзка с наказателно дело за проституция на непълнолетни, заведено срещу него през 2013 г.

Никола Саркози

Никола Саркози е президент на Франция от 2007 до 2012 г. Той беше обвинен в корупция от френските прокурори по две дела, по-специално относно предполагаемата либийска намеса във френските избори през 2007 г. Твърденията са, че кампанията е била финансирана от ливански бизнесмен с помощта на либийския лидер Муамар Кадафи. Саркози е признат за виновен и осъден на три години, две от които условно, а другата - лишаване от свобода. Саркози обаче обжалва. 

На 20 май 2021 г. започна нов наказателен процес, свързан с незаконно финансиране на кампания за Саркози, както и за 13 други обвиняеми, за които се твърди, че са замесени в скандала Бигмалион. Вторият процес срещу Саркози за корупция включва твърдения за отклоняване на десетки милиони евро, които са били предназначени да бъдат похарчени за неуспешната му кампания за преизбиране през 2012 г., и след това наемане на PR фирма, която да го прикрие. Втората му присъда е една година под домашен арест.

Франсоа Митеран и френският "Уотъргейт

Черно петно ще грози завинаги биографията на френският президент в периода 1981 - 1995 г. Франсоа Митеран. Скандалът е известен като “Френският Уотъргейт” и избухва в средата на 90-те години. Според твърденията Митеран е бил въвлечен в подслушване като поръчител на редица такива. Сред имената на подслушваните е и френската журналистка Едуи Пленел, известна с това, че разкрива участието на френски чуждестранни разузнавачи, допринесли за потъването на легендарния кораб на Грийн Пийс през 1986-а година, Франсоа Фромент-Меурис (лидерът на социалдемократите), актрисата Карол Буке, адвокатът Антоан Конт и други. Незаконното подслушване е разкрито през 1993 г. от Libération. Делото срещу членовете на килията беше разгледано през ноември 2004 г.

12 души бяха обвинени в "atteinte à la vie privée" (нарушение на поверителността) и един в продажба на компютърни файлове. На 7 са наложени условни присъди и глоби, а 4 са признати за невинни.

Аферата най-накрая приключва на 9 ноември през 2005 г. Франсоа Митеран беше определен като “вдъхновител и по същество ръководител на операцията”. 

Себастиан Курц 

Младият германски канцлер Себастиан Курц заема поста от 2017 г. На 6 октомври 2021 г., когато в офисите на Курц нахлуват австрийските антикорупционни прокурори. Претърсена е централата на Австрийската народна партия, Федералното министерство на финансите. Курц, заедно с девет високопоставени политици и ръководители на вестници, е обвинен в присвояване и подкупи. Според обвинението държавни пари са били използвани за финансиране на политически мотивирани, а понякога и манипулирани социологически проучвания като финансирането се осъществява чрез реклами във вестник Österreich от името на Федералното министерство на финансите. На 9 октомври 2021 г. Курц обяви оставката си. 

Скандалът "Гюртел"

През последните 10 години скандалът "Гюртел" се превърна в най-големият корупционен скандал в демократичната история на Испания. Случаят стигна до кабинета на президента. В центъра на сюжета е сложна схема за пренасочване на незаконни дарения и подкупи към тогавашната управляваща партия в замяна на фалшифицирани държавни договори. "Гюртел" е невският превод на фамилията на бизнесмена, стоящ в основата на скандала - Франсиско Кореа. 

Обвиненията включват подкуп, пране на пари и укриване на данъци. Те замесват кръг от бизнесмени, водени от Кореа и политици от Народната партия. Предполагаемите незаконни дейности са свързани с финансиране на партии и възлагане на договори от местните/регионалните власти във Валенсия, Мадрид и други части на Испания. Първите оценки на паричната загуба за публичните финанси възлизат на най-малко 120 000 000 евро.

На 24 май 2018 г. най-висшият наказателен съд в Испания, призна десетки хора, както и управляващата Народна партия, за виновни за измами, пране на пари и незаконни плащания.

Адриан Настасе

Адриан Настасе е бивш премиер на съседна Румъния в периода октомври 2000 - декември 2004 г. На 30 януари 2012 г. Настасе е осъден на 2 години затвор заради злоупотреба с публично финансирана конференция за събиране на пари за неуспешната му кампания през 2004 г. През 2012 е осъден по обвинения в корупция на 20 юни 2012 г. и осъден на 2 години лишаване от свобода. По времето, когато е произнесена присъдата, той е единственият правителствен глава, осъден на затвор 23 години след Румънската революция. През януари 2014 г. Върховният съд на Румъния го осъди на четири години затвор за вземане на подкупи и три години затвор за изнудване, които да се изпълняват едновременно.

Андрей Бабиш 

Андрей Бабиш е премиер на Чехия от декември 2017 г. до средата на октомври миналата година, когато изборите печели Петър Фиала. Протестите набраха инерция, след като Европейската комисия (ЕК) потвърди, че Бабиш е имал значителни конфликти на интереси по отношение на частния си бизнес. Според твърденията компанията Agrofert е получила над 19 милиона долара от земеделски субсидии от ЕС.

Само допреди няколко месеца името на Бабиш изплува и от скандала с "Досиетата Пандора" - база данни разкри офшорните тайни на властовия елит по цял свят. Според разкритията Бабиш не е декларирал собствеността си в офшорна компания, използвана за купуването на две вили в Южна Франция за над 14 млн. евро. 

Името на бившия ни премиер Бойко Борисов бе замесено в куп скандали, които са коствали политическите кариери на редица лица не само в Европа, но и по света. Те са в цялата палитра на гореспоменатите примери от други държави - подслушвания, подкупи, корупция, злоупотреба с власт и европейски пари. Обвиненията в престъпления са редица. Разследванията - нула. Прокуратурата продължава да отказва да си свърши работата и си измива ръцете с печалното “няма данни за престъпление”. 

Тъкмо така “нямаше данни за престъпление” след скандалните снимки от Борисовата спалня, които показаха в чекмеджето на лидера на ГЕРБ, тогава и министър-председател на България, кюлчета и пачки евро. Самият Борисов каза, че знае кой е направил снимките, набеди някаква си Мата Хари. Истинското име на предполагаемата дама така и не стана известно. Прокуратурата освен това така и не пожела да я разпита, за да стигне до дъното на сюжета. 

Доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за вреди за 556 млн. лева от бездействие на Комисията по хазарта и сигнал на бившия хазартен бос Васил Божков пък станаха повод за безпрецедентната акция на МВР в четвъртък миналата седмица, при която Бойко Борисов бе задържан аз 24 часа. После беше пуснат, а прокуратурата отказа да повдигне обвинение на него, бившия финансов министър Владислав Горанов и пиарката на Борисов Севдалина Арнаудова, които също бяха задържани. 

От ГЕРБ обаче нададоха вой до небесата. Обвиниха изпълнителната власт в политически репресии. Притесниха се за демокрацията. Притеснителното е друго - недоверието в институциите. И съмненията, че някакви хора по високите етажи са крали милиони в продължение на години, а прокуратурата услужливо си е затваряла очите.

Джесика Вълчева