Германия се готви за избори на 23 февруари след загуба на доверие за канцлера Шолц

Изборите идват в труден момент за най-голямата икономика в Европа, която е на път да се свие за втора поредна година. Индустриалните гиганти като Volkswagen се изправят пред сериозни предизвикателства от чуждестранни конкуренти, а отношението към мигрантите става все по-строго.

Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg Bank, заяви:

"Християндемократическият съюз (CDU/CSU) и Свободните демократи (FDP) биха направили големи крачки за Германия като инвестиционна дестинация — по-ниски данъци, реформи в социалните придобивки, ограничаване на разходите за труд, промяна на енергийната политика и въвеждане на рационална имиграционна политика с по-строги правила за нежелани имигранти."

"Въпреки това, и двете партии все още не са уточнили как облекченията на данъците и трайно по-високите разходи за отбрана ще бъдат осъществени без нов специален фонд за отбрана или по-голяма гъвкавост по отношение на бюджетните ограничения."

Оливер Холтемьолер, заместник-председател на Института за икономически изследвания в Хале, добавя:

"Изборните програми са по-скоро списъци с желания, отколкото реалистични програми за управление, тъй като много от предложенията може да не бъдат изпълнени в рамките на настоящите ограничения на дълговата спирачка. Несигурно е дали ще има достатъчно голямо мнозинство, което да се съгласи на промяна в Основния закон."

"Социалдемократите (SPD) изглежда не искат да признаят, че има не само законови ограничения за държавните финанси, но и липса на ресурси... Трябва да решим как да използваме реалните ресурси като работно време и капитал. Хората не могат едновременно да работят в здравеопазването, като учители и в отбранителната индустрия."

"Програмата на Християндемократите (CDU) е по принцип ориентирана към бизнеса, но не е достатъчно добре обмислена откъм мащаб и време. Дори ако мерките стимулират икономическия растеж, данъчната основа няма да се увеличи толкова бързо или в достатъчна степен, за да ги финансира."

"Някои от предложенията на Зелените имат разбираеми цели, но не са ефективни и са ненужно скъпи. Например, намаляването на емисиите на парникови газове работи най-добре чрез ценообразуване на CO2, а не чрез субсидии и премии за покупки, които често водят до големи печалби без реален ефект."