Според Берлин натискът по т.нар. Балкански маршрут остава висок.

Към това се добавят и съображения за сигурност – опасения от ислямистки екстремизъм, както и от хибридни заплахи, включително саботажи и дезинформационни кампании, приписвани на Русия. По думите на Добринт контролът по границите е мярка за „защита на обществения ред“.

Решението има и ясен политически контекст. След федералните избори през февруари 2025 г. новата управляваща конфигурация в Берлин заложи на по-твърд курс по миграцията, в опит да ограничи влиянието на десни формации като AfD. В резултат на това по данни на германското вътрешно министерство от май 2025 г. до февруари 2026 г. граничните проверки са довели до над 68 000 засечени нерегламентирани влизания. Повече от 46 000 души са получили отказ за влизане още на границата, а броят на първичните молби за убежище е намалял значително.

Въпреки че Берлин подчертава, че става дума за „целенасочени проверки“, а не за постоянен паспортен контрол, ефектът върху пътуващите и бизнеса е осезаем. На ключови гранични пунктове с Полша и Австрия се образуват закъснения от 30 до 45 минути, което оскъпява транспортните и логистичните операции.

Всички пътуващи, включително български граждани, са длъжни да носят валидна лична карта или паспорт, а случайните проверки по магистрали и във влакове се превърнаха в ежедневие. Критиците предупреждават, че подобни мерки „изпразват от съдържание“ Шенген.

Германия не е единствената – временен контрол в момента прилагат още Австрия, Дания, Франция и Нидерландия. Затова погледите са насочени към юни 2026 г., когато трябва да влезе в сила Пактът на ЕС за миграцията и убежището. Ако новите процедури по външните граници на ЕС – включително в България и Гърция – заработят ефективно, Европейската комисия ще засили натиска върху Берлин и останалите столици за премахване на вътрешните проверки.