Згориградската катастрофа: 60 години от най-тежката производствена авария в България

Инцидентът е свързан с дейността на мина „Плакалница“, където още от началото на XX век се развива добив на оловно-цинкова руда. След изчерпването на първоначалните залежи производството се премества към нов участък в района на Згориград, където през 1960 г. започва работа флотационна фабрика. Към нея е изградено временно хвостохранилище с каменнонасипна стена, проектирано като краткосрочно решение, но впоследствие системно натоварвано над капацитета си заради увеличеното производство.

Още в началото на 60-те години започва разширяване на съоръжението, но ключови елементи от проекта остават неизпълнени, включително канал за отвеждане на външните води. В същото време стената на хвостохранилището е надграждана без необходимото разрешение и без достатъчен инженерeн контрол, като дейностите са извършвани от персонал без опит в хидротехническото строителство.

Още през 1965 г. експертни проверки предупреждават за критичното състояние на съоръжението. В доклади е посочено, че при проливни дъждове съществува реален риск от катастрофа. Въпреки това не са предприети съществени мерки за укрепване или обезопасяване.

В дните преди трагедията – между 27 и 30 април 1966 г. – в района падат интензивни валежи, които значително повишават водния обем в хвостохранилището. Липсата на преливни съоръжения и недостатъчният капацитет на отводняване водят до преливане и разрушаване на изградените конструкции. Около обяд се срутва основната стена, а огромната маса вода, кал, камъни и токсични утайки се устремява към населените места.

Трагедията е допълнително утежнена от факта, че по време на аварията голяма част от работниците са извън района – в град Враца за първомайски прояви, което забавя реакцията при развиващото се бедствие.

След скъсването на съоръжението Згориград е почти заличен, а калната вълна достига и югозападните части на Враца. Засегнати са десетки хиляди кубически метра земна маса, а в потока са установени и опасни химични вещества от минната дейност. Разрушени са над 150 сгради, а материалните щети възлизат на милиони левове.

В обичайния стил на тогавашната власт, над случая е наложено информационно затъмнение, като държавните медии съобщават за ограничено наводнение. Колко напомня на случая с аварията в "Чернобил", нали?

Згориградската катастрофа остава пример за съчетание на технически пропуски, лошо планиране и системни предупреждения, които не са били взети предвид – фактори, довели до едно от най-тежките индустриални бедствия в българската история.