Германия въвежда задължителни военни учения за резервисти

По думите му военната служба остава доброволна, но всеки, който се включи, трябва да е наясно, че „това създава задължение да участва в учения на резервистите впоследствие“. Той припомня, че подобна практика е съществувала и през 90-те години.

Говорейки по време на посещение в Монреал, министърът очерта и по-широката цел – създаване на резерв от около 200 000 души, който да допълва редовната армия, планирана да достигне около 260 000 военнослужещи. Значителна част от този резерв ще бъде формирана чрез нов модел на доброволна военна служба, въведен миналата година.

Плановете на министерството предвиждат също работодателите да бъдат задължени да освобождават служителите си за участие в резервистки учения. Писториус коментира, че това е необходимо условие за изграждането на стабилен резервен капацитет, като с ирония добави: „Работодателите може би ще ми простят“.

Германия засилва усилията си за разширяване на армията на фона на войната в Украйна и новите ангажименти към НАТО, които изискват по-висока готовност и по-голям личен състав. Тази трансформация започва буквално няколко дни след инвазията на руските войски в Украйна.

Тогавашният канцлер Олаф Шолц обяви „исторически завой“ във външната и военната стратегия на страната – след десетилетия на ограничени военни разходи Берлин обяви, че сигурността в Европа вече не е гарантирана и че Бундесверът трябва да бъде превърнат в реално боеспособна армия.

В основата на тази промяна стои специален фонд от 100 милиарда евро, създаден за модернизация на въоръжените сили. Сред приоритетите са закупуването на изтребители F-35, нови хеликоптери, системи за противовъздушна отбрана като IRIS-T и обновяване на базовото оборудване на войниците.

Реформите засегнаха и структурата на армията, след като през 2011 г. страната премахна задължителната военна служба и премина към професионален модел. Това доведе до недостиг на кадри – при цел от около 203 000 военнослужещи Бундесверът в момента разполага с приблизително 180 000 души. В отговор правителството въведе нов модел на набиране, при който всички младежи попълват въпросник за готовност за служба, а най-подходящите се канят на доброволна военна подготовка.

Германия промени и своята стратегическа роля в НАТО, като пое по-активно участие в укрепването на източния фланг на Алианса. Сред ключовите решения беше постоянното разполагане на германска бригада в Литва – първото подобно трайно военно присъствие извън страната след Втората световна война.

На вътрешно ниво темата за армията вече не е табу в германското общество. Министърът на отбраната Борис Писториус се утвърждава като една от най-популярните политически фигури, настоявайки Германия да бъде „способна да води война“, за да може да предотврати конфликти. Успоредно с това се ускоряват военните поръчки и се разширява капацитетът на германската отбранителна индустрия, включително на компании като Rheinmetall, за да се гарантира по-бързо снабдяване на армията.