И най-вече – защо ролята на Елена от Троя, жената, заради която според мита започва Троянската война, е поверена на чернокожата актриса Лупита Нионго.

 

Филмът, в който Мат Деймън играе цар Одисей, следва основната линия на древния епос – десетгодишното опасно пътуване на героя към дома след Троянската война и опитите му да се завърне при съпругата си Пенелопа. По пътя Одисей се сблъсква с богове, чудовища и множество изпитания, а когато най-накрая достига Итака, открива двореца си превзет от претенденти за трона.

 

Част от снимките са направени в Гърция, като продукцията използва някои от най-известните исторически и природни забележителности на страната – Двореца на Нестор край Пилос, плажа Войдокилия, замъка Метони и Акрокоринт. Гърците очакваха филмът да представи културното им наследство пред милиони зрители по света и подчертаваха, че епосът на Омир продължава да живее повече от 3000 години след създаването си.

 

Продукцията получи около 6,5 млн. евро държавна подкрепа от Гърция при общ бюджет от приблизително 250 млн. евро. Финансирането е част от схема, въведена през 2017 г., която позволява възстановяване на част от разходите за филмови продукции, снимани в страната.

 

Най-голямата полемика обаче започва след избора на мексиканско-кенийско-американската актриса Лупита Нионго за ролята на Елена от Троя. Според древногръцкия мит именно нейното отвличане от троянския принц Парис поставя началото на войната между гърците и троянците. Сред най-острите критици е милиардерът и собственик на Tesla и SpaceX Илон Мъск, който заяви в социалната мрежа X, че Нолан е „осквернил Омир“, за да отговори на съвременни културни изисквания.

 

В гръцките медии последваха множество дебати с участието на историци, режисьори и филмови критици. Поддръжниците на избора посочват, че древногръцките епоси са част от световното културно наследство и принадлежат на всички, а творческата свобода позволява различни интерпретации на митовете.

 

Критиците обаче обръщат внимание, че Омир описва Елена с определени характеристики – като „красивокоса“, „с красиво лице“ и „изящно облечена“, но никъде не дава подробно описание на външността ѝ. Единствената конкретна физическа черта, спомената в текста, са нейните „бели ръце“.

 

Малката ултраконсервативна гръцка партия „Ники“ се противопостави както на избора на актриса, така и на държавното финансиране на филма. Според партията гръцките данъкоплатци не трябва да плащат за налагането на „уок“ идеология върху гръцката история и културна идентичност.

 

Гръцкият министър на културата Лина Мендони защити продукцията и заяви, че държавата няма право да определя на творците как да интерпретират произведения на изкуството или митове:

 

„Можем ли сериозно да обсъждаме дали държавата трябва да цензурира Кристофър Нолан?“.

 

Министърът на здравеопазването Адонис Георгиадис също заяви, че не се противопоставя на държавната подкрепа за филма, но признава, че трудно разбира някои от решенията на режисьора:

„Нолан е отишъл твърде далеч. Не знам дали прави това, за да спечели „Оскар“.

 

Друг основен повод за недоволство в Гърция е фактът, че в актьорския състав няма нито един гръцки актьор. Гръцкият диаспорен сайт Greek City Times публикува отворено писмо до екипа на филма, в което посочва, че Гърция не е просто исторически декор.

 

„Гърция не е само място от древността. Тя е жива държава. Гърците не са исторически фигури. Ние сме съвременни хора“, се казва в писмото.

 

Енди Земенидес, изпълнителен директор на Hellenic American Leadership Council, определя отсъствието на гръцки актьори като „пропусната възможност“. Според него е разочароващо, ако решенията за кастинга са били повлияни от стремеж към покриване на определени критерии за наградите „Оскар“.

 

Въпреки споровете очакванията са филмът да се превърне в световен блокбъстър, включително и в Гърция. Премиерата предизвика огромен интерес, билетите бързо бяха разпродадени, а книжарниците отчетоха повишено търсене на оригиналния епос на Омир.