Град на смъртта – такъв ще си остане завинаги Мариупол

Жената видяла със собствените си очи как през пролетта на 2022 г. хора умирали по улиците на града от глад и бомбардировки, а съседите ѝ скачали от прозорците на многоетажни сгради, горящи след обстрел. Как хората в Мариупол, за да не умрат от глад, са ловили гълъби и са ги готвели на огньове на открито. Тя признава, че все още е преследвана от миризмата на трупове от най-големите масови гробове в града.

„Цял живот съм живял в Мариупол и планирах да продължа да живея там, ако не беше Русия“, подчертава събеседникът на Радио Свобода. Тя припомня, че през пролетта на 2014 г. градът беше превзет за няколко месеца от руски хибридни сили и сепаратисти, подкрепяни от Русия. Но през юни 2014 г. е освободен от батальон „Азов“.

„И след 2014 г. „прекрачихме“ всичко, което бяхме преживели, и градът започна да се развива“, подчертава жителят на Мариупол. „Тогава Мариупол стана модерен и прогресивен и ние много се гордеехме с това!“

През февруари 2022 г. 5,7 хиляди украински войници са държали отбраната на Мариупол, докато са били атакувани от руска армия, наброяваща 18-22 хиляди души.

„Беше трудно с храната. Нямахме никакви запаси. Спасяваше ни фактът, че баба ми имаше консерви и зърнени храни. Когато военните отвориха склад за храна в нашия район, успяхме да вземем няколко пакета с паста, овесени ядки и захар. Така че ядяхме два пъти на ден“, спомня си тя„


Бульон от гълъби под обстрел

По време на руската блокада на Мариупол, хората са готвели храна на огньове, сред руините и под обстрел.

„Много хора имаха бяха в още по-лоша ситуация - ловяха гълъби, готвеха ги, ядяха животни, убити от входящите ракети. Не помня случаи, в които са били убивани умишлено, за да ги изядат, но си спомням куче, което току-що беше убито от снаряд“, казва жената. „Дори ме почерпиха с бульон, приготвен с гълъби. В един момент ми се стори, че в града има забележимо по-малко птици. Нямаше вода в многоетажните сгради, хората топяха сняг, ходеха до извори, за да си наливат вода, но много от тях не се връщаха. Много хора загинаха, защото не получиха никаква помощ.“

„По улиците имаше изгорени тела на хора, мъртви животни, самоделни кръстове. Но ти вървиш и не изпитваш никакви емоции.“

„Бях поразен от историята на момиче, което скочи от четвъртия етаж на горяща сграда. Входът се срути и никой не можеше да ѝ помогне. Очевидно бе решила, че това е последният ѝ шанс... Имаше открити фрактури, не оцеля“, спомня си жената.

Боевете в Мариупол са продължили непрекъснато през целия март 2022 г.

„Дори през май, когато пазарите бяха отворени, много открити тела на хора останаха по улиците близо до Азовстал. Имаше толкова много мъртви, мащабът бе невъобразим“.

Много трупове са зарити по булеварди и улици

„След края на активните военни действия, ние, разбира се, си отдъхнахме, животът стана горе-долу стабилен. В сравнение с времето, когато ни бомбардираха от самолети, стана много по-добре“. „Имаше възможност да печеля пари, да посетя кафене, да поръчам стоки от онлайн магазини... "

„На пръв поглед в Мариупол постоянно се строи нещо, но не е възстановено много. Жителите на града са разделени на такива, които казват, че е много бавно, и такива, които казват: радвайте се, че поне нещо се прави за вас.“ Част от града беше напълно разрушена. По-специално, в района на Азовстал е разрушен цял микрорайон, казва още тя. – И всички те бяха пет или девететажни сгради. Представете си колко апартаменти, семейства, животи като цяло са това... На този фон реставрацията изглежда оскъдна. Не знам как психиката може да остане здрава при такива условия."

„Като цяло каква е ситуацията? На мястото на съборени сгради се строят жилищни комплекси, които след това се обявяват в руски сайтове за ипотекирани. Хората изпитват дисонанс: старите им апартаменти са им отнети, не им е дадено нищо в замяна, а нови се продават с ипотека“, обяснява жената. „И дори ако изпълнителят реши да реставрира сградата, няма гаранция, че апартаментът ще остане при собственика, дори ако той физически се намира в Мариупол.“

„Много апартаменти се купуват от руснаци. От 2022 г. насам много от тях пристигнаха: работят в строителството, отварят бизнеси. И цените на апартаментите тук, разбира се, не са същите като в Москва. Те гледат към бъдещето, Мариупол е град на морето, когато ще се превърне в курорт“, отбелязва тя.

„Преди „новите мариуполци“ се наричаха мигранти от окупираните територии на Донецк и Луганск. Сега това са таджики, киргизи, работещи в строителството. А много местни взеха руски паспорти и заминаха в търсене на по-добър живот в Ростов, Краснодар, Москва. С течение на времето недоволството от новодошлите сред жителите на Мариупол нараства.“

Според Общинския съвет на Мариупол, през 2025 г. делът на местните жители и хората от Русия в Мариупол се е изравнил и е възлизал на 50 на 50%.

„Всички протести в Мариупол замлъкнаха. Всички са или вкъщи , или някъде в интернет“, казва жената. „Преди винаги имахме някакви протести, например, редовно искаха да се закупят филтри за завода. Преди можеше да се качиш в тролейбус и шумно да критикуваш правителството. Сега е по-добре да не се прави това, защото има много хора, които могат да „доносничат“. Из града са окачени знамена на Руската федерация, т. нар. „ДНР“, и знамена на Съветския съюз.“

„Според моите наблюдения, много хора са се завърнали през 2023-24 г. И, очевидно, те продължават да се връщат в Мариупол“, казва събеседникът на Радио Свобода. „Някои са съгласни да толерират рублите и Русия, но да си бъдат у дома. Да, Мариупол е разбит, под окупация, но все пак за хората това е родният им град!"

„Не виждам живота си в Мариупол, сякаш е под окупация“, подчертава интервюираната. "Къщата ти е открадната, живееш под окупация!“

„Знаех, че в Мариупол никога няма да има свобода. За мен свободата е една от основните ценности във всичко“, подчертава  жителят на Мариупол. „Искам да слушам песните, които искам. Искам да критикувам, както искам.....“

„В окупирания Мариупол цари обща тъга. Разглеждам стари снимки с приятели и ми се струва, че това са други хора. Изглежда, че тези усмивки, които имахме преди войната, никога няма да се върнат“, подчертава жителят на Мариупол.

„За повечето Мариупол завинаги ще си остане град на загубите, град на смъртта. Най-вероятно Мариупол някой ден ще бъде възстановен, но няма да е същият Мариупол, който беше, а ще бъде нов, различен град.“

„Но това, в което съм сигурна, е, че ако Мариупол бъде освободен, ще отида там като доброволец. Обсъждали сме това хиляди пъти в местния ни чат. Наистина ще зарежа всичко и ще  тръгна. Това ще е моят Мариупол!“ – казва тя.

Радио "Свобода"