БНБ с важна информация за всички със сметки между 5 хиляди и 30 хиляди в банката

На годишна база броят отбелязва ръст от 1,1%, а обемът – 11,2%.

При такова увеличаване на парите заделени за спестяване е ясно, че поне същото увеличение има и при похарчените за текущи нужди средства, което води закономерно до ръст на цените.

Да се върнем на спестяванията. При тях както винаги е валидна приказката за средно статистическото кюфте. Средно по три на човек, но за едни половин кюфте, а за други - две и половина. Така е и при депозитите на гражданите.

Сметките с наличност до 5000 лева, не само че не растат, но намаляват и като брой, и като общ обем на средствата в тях.

За отделните групи намалението на годишна база е от 0,6% до 2,5 процента. Депозитите от 5000 до 30 000 лева се увеличават, но с едноцифрен темп. Двуцифрените ръстове започват от депозитите над 30 хил. лева и колкото по големи са те, толкова по-голямо е повишението и като брой и като обем.

Шампиони в това отношение са спестяванията между 200 хил. лева и 500 хил. лева, които отбелязват годишен ръст от 22,8%, и между 500 хил. лева и 1 млн. лева, които се покачват като бройка с 22,2%, а като общ обем - с 21%.

В тези две групи депозити на гражданите се съхраняват общо над 11,14 млрд. лв. разпределени неравномерно в общо 33 828 броя депозити.

Най много пари - над 18 млрд. лева, са вложени в 260 089 броя сметки с наличност между 50 хил. и 100 хил. лева. Те отбелязват над 15% ръст на обемите и на броя на депозитите на годишна база.

На второ място по обем - с общо около 16,14 млрд. лева е групата между 100 хил. и 200 хил. лева, в която има 115 552 броя депозити. При тях годишното увеличение на общия обем е 12,6%, а на броя - 13,3%.

Що се отнася до т. нар. милионери, лицата притежаващи депозити над 1 млн. лева, тази група се състои от 1972 депозита, които за една година са се увеличили с 23,6%.

В нея са съсредоточени общо над 4,82 млрд. лева, които отбелязват 13,9% ръст на годишна база.

Трудно е да се каже дали и доколко влизането на България в еврозоната е причина за отчетения сериозен ръст на големите депозити.

Изкусително е да се смята, че новината е накарала богатите да извадят изпод възглавниците огромния кеш и да го вложат банките.

Не трябва да забравяме, че на първо място данните са за период предхождащ юлското съобщение за приемането ни в еврозоната. Освен това статистиката показва едно сравнително равномерно нарастване на спестяванията за първото и второто тримесечие на 2025 г.

Дори за същия период на миналата година този ръст е бил по-висок. Вероятно увеличението е следствие на повишаването на доходите, като е логично за хората с по-високи приходи то да е по-голямо. Както се казва, пари при пари отиват.

Важното за устойчивостта на финансовата система е, че при всички групи спестявания на населението, които формират над 75% от парите на гражданите в банките, има повишение.

Това е индикатор, че поне до края на годината лихвите по депозитите и по кредитите за хората няма да се отклонят чувствително от сегашните си сравнително ниски нива.