Къщата „alla franca“ на Иван Хаджиенов
Историята на сградата ни връща в самата зора на следосвобожденска София – ноември 1880 година. Това я прави една от най-старите запазени частни къщи в столицата ни. В своя известен дневник Константин Иречек описва този дом като „великолепна къща alla franca с малка кула“. Тя е вдигната от видния политик и бъдещ кмет на града Иван Хаджиенов и бързо се превръща в център на софийския хайлайф, като през 1883 г. домакините посрещат на бал самия княз Александър I Батенберг.
Къщата има изключително богата обществена история – дълго време се ползва за Офицерски клуб, в нея се провеждат заседания на Народното събрание през 1884 г. след пожара в старата дървена сграда на парламента, а по-късно тук се помещава и първият Военен музей.
Архитектурният акцент на къщата винаги е бил красивата куличка с кръгло прозорче. Замисълът ѝ обаче е бил изцяло декоративен – тя е проектирана като обемно украшение, което да придава аристократичен силует на сградата, съобразен с намиращия се отсреща дворец. В този кръгъл отвор на покрива в продължение на повече от век никога не е имало предвиден часовников механизъм.
Намесата на Стефан Софиянски и раждането на мита
Голямата промяна за сградата настъпва в края на 90-те години на миналия век. По това време в историческия център на столицата стартира емблематичната програма за възстановяване на фасадите „Красива София“, инициирана и активно подкрепяна от тогавашния кмет Стефан Софиянски.
По време на реставрационните дейности по ул. „Московска“ на общинарите им хрумва нестандартна, но много сполучлива идея – че празното кръгло пространство на стария купол е идеално място за нов градски акцент. Така, по инициатива на кметството, там най-накрая е монтиран класически механичен часовник. Административното решение се оказва истински визуален и социален хит. Ефектът е толкова светкавичен, че новата придобивка бързо заличава спомена за старото кръгло прозорче и за броени години превръща сградата в легендарната за поколения софиянци „Къща с часовника“.
Нова ера за старата кула
Днес, превърната в изискан клуб-ресторант, сградата продължава да пази своя автентичен дух. При последните обновявания часовникът на кулата беше внимателно запазен, въпреки че не е част от оригиналния проект от XIX век.
Макар и добавен цяло столетие след строежа на къщата, днес той е неизменна част от идентичността на стара София – доказателство как една по-съвременна общинска хрумка от края на миналия век може да роди жива градска история. Затова следващия път, когато се разхождате зад Двореца и вдигнете очи към №15, за да проверите часа, си спомнете, че понякога времето само дописва най-красивите софийски приказки.
