За 39-годишния начален учител Оле Фрьойстад от малък остров по западното крайбрежие на Норвегия това е моментът, в който осъзнава, че създаденият от него рефрен „греби, греби, греби“ вече се е превърнал в световен феномен.

„Останах без думи. Да чуеш ехото на Таймс Скуеър, защото всички норвежци са там и крещят заедно, беше едно от най-невероятните неща, които съм преживявал“, разказва Фрьойстад пред Financial Times. Той е част от фенклуба на националния отбор „Петролната планина“.

Ритуалът започва по време на контролната среща срещу Швеция на 1 юни. Оттогава колективното „гребане“ – често изпълнявано от фенове с викингски шлемове – се разпространява из цялото норвежко общество.

Жестът вече стигна дори до най-високите етажи на държавата. Депутати го изпълниха в парламента, премиерът Йонас Гар Стьоре се включи, а дори членове на кралското семейство последваха примера.

Ритуалът получи и собствен музикален фон – песента „Viking blood“ („Викингска кръв“), която оглави норвежката класация в Spotify. В текста се пее, че „първо сме превзели Европа, а сега превземаме САЩ“, а също се споменава бог Один и битката при Стиклестад през 1030 г., където загива норвежкият крал Олав Харалдсон.

Не всички обаче приемат ентусиазма без резерви. Един политик определи гребането в парламента като „изключително неудобно“, докато друг смята, че то поставя Норвегия на световната карта.

За малката, но богата на петрол държава с население около 5,7 млн. души, турнирът се превърна в рядка възможност за глобално футболно внимание. Допълнителен фактор са звездите от Висшата лига – нападателят на Манчестър Сити Ерлинг Холанд и капитанът на Арсенал Мартин Йодегор.

Холанд вече отбеляза четири гола, а Норвегия победи Ирак с 4:1 и Сенегал с 3:2. След успеха срещу Сенегал, който гарантира продължаването напред, футболистите също се включиха в ритуала – седнаха на тревата и започнаха да „гребат“ под ритъма на барабан, на който свири капитанът Йодегор.

„Знаехме, че това може да стане нещо голямо за Норвегия, защото имаме Холанд“, казва Рагнхилд Аск Конъл от Норвежката футболна федерация.

„В САЩ норвежците се превръщат във викинги, независимо дали искаме или не. Затова си казахме: ние сме малка страна, но това е шанс да покажем на Америка кои сме“, допълва тя.

Колкото повече обаче ритуалът се разпространява в иначе сравнително сдържаното норвежко общество, толкова по-голям става натискът всички да се включат.

24-годишният Емил Анърс Лапен стана известен за кратко, след като телевизионните камери го показаха как стои неподвижно, докато всички около него изпълняват гребното движение.

„Не предполагах, че ще получа толкова внимание само защото стоях неподвижно“, казва той. „В Норвегия е много характерно да правиш това, което правят всички останали, и да не се открояваш. Ако някой се различи дори малко, всички полудяват.“

Лапен уточнява, че няма проблем с викингската символика. „Харесвам добрия викинг. Просто не мога да понеса това проклето гребане“, шегува се той.

Според норвежката изследователка и културен коментатор Яне Стиген Дрангсхолт реакцията е типичен пример за скандинавския принцип „Янте“ – неписано правило, което поставя групата над индивидуалността.

„Ние вярваме на държавата. Правим това, което ни казват. Ако ти кажат да гребеш – гребеш“, обяснява тя.

Въпреки огромната популярност на феномена, някои критици предупреждават, че викингската символика има и по-мрачна историческа страна – свързана с грабежи, насилие и завоевания.

Европейски дипломат коментира, че засега Норвегия има късмет, че малко хора свързват викингските образи с използването на скандинавската митология от нацистката пропаганда. „Ако някой направи тази връзка, шлемовете ще изчезнат за известно време“, казва той.

За Фрьойстад обаче образът на викинга не е свързан с разрушение, а с изследователския дух. Той напомня, че скандинавските мореплаватели достигат Северна Америка векове преди Христофор Колумб.

„Ние сме малка страна и не винаги получаваме много внимание. Затова сега трябва да извикаме от сърце – защото това е невероятно забавно“, казва той.