И ако футболът трябва да бъде главният герой, засега той е изместен от хаоса около него и темите, които го съпътстват.
Червен картон на границата
Една от най-обсъжданите истории преди старта на турнира е тази на сомалийския съдия Омар Артан. Той беше избран за най-добър съдия на Африка за 2025 г. и трябваше да стане първият сомалийски арбитър, който ръководи мач от Световно първенство. Вместо това той остана извън турнира заради отказана американска виза.
Причината е действащата имиграционна политика на администрацията на Доналд Тръмп, която включва ограничения за граждани на определени държави, сред които и Сомалия. Въпреки статута си на официален съдия на ФИФА, Артан не получи изключение.
Случаят предизвика международен отзвук – след завръщането си в Могадишу той беше посрещнат като национален герой. Социалните мрежи реагираха остро, а мнозина определиха случая като пример за това как политиката може да засегне дори най-престижните спортни събития.
Проблемите не спират дотук – иракският национал Аймен Хюсеин беше задържан за близо седем часа на американско летище за разпит и проверка на телефона си, а официалният фотограф на националния отбор на Ирак изобщо не беше допуснат в страната.
Футбол за милионери
Ако визовите скандали предизвикват политически дебати, цените на билетите предизвикват истински шок сред феновете.
ФИФА въведе т.нар. динамично ценообразуване – система, при която стойността на билетите се променя в реално време според търсенето. Практиката е позната от авиацията, но във футбола предизвика сериозно недоволство.
Дори за мачове от груповата фаза цените започват от около 380 долара. За по-атрактивните срещи сумите скачат многократно.
Откриващият мач на САЩ срещу Парагвай в Лос Анджелис се превърна в символ на новата ценова политика – билетите достигат над 4 000 долара, а дори най-далечните места струват над 1 000 долара.
Срещите на Аржентина са сред най-търсените – цените там варират между 2 500 и 3 000 долара.
Истинската лудост обаче е около финала на стадион „МетЛайф“ в Ню Джърси – дори най-евтините места започват от около 9 000 долара.
Когато пътуването до стадиона струва цяло състояние
Разходите не свършват с билетите.
В градове като Ню Йорк, Лос Анджелис и Сан Франциско цената на една бира на стадиона се очаква да достигне между 15 и 18 долара.
Още по-голямо недоволство предизвика транспортната политика в Ню Джърси. Компанията NJ Transit първоначално обяви, че двупосочният билет от центъра на Ню Йорк до стадион „МетЛайф“ ще струва 150 долара в мачовите дни. След обществен натиск цената беше намалена на 100 долара – сума значително над стандартната тарифа.
Показателна стана и реклама на канадската авиокомпания Air Transat, която гласи: „Да гледаш Англия на живо – билет за мача 3 402 долара. Да видиш Англия – самолетен билет до Лондон 779 долара“.
Иран избяга в Мексико
Геополитическото напрежение също влияе върху турнира. Заради обтегнатите отношения между САЩ и Иран повече от 15 представители на иранския футбол получиха отказ за визи.
Това доведе до безпрецедентно решение – националният отбор премести базовия си лагер от Аризона в Тихуана, Мексико, за да намали престоя си на американска територия.
Паралелно с това около стадионите в Калифорния се провеждат протести както срещу иранския режим, така и срещу политиката на САЩ.
Страх от имиграционни акции
Допълнително напрежение създават действията на имиграционната служба ICE. В редица градове домакини се провеждат засилени проверки, което според правозащитници създава атмосфера на страх сред част от местните общности.
Много хора избягват масови събития от притеснение за проверки. Допълнителен проблем са визовите ограничения за граждани на редица държави, които затрудняват пристигането на фенове.
Протести под сянката на стадионите
В Мексико напрежението е насочено към социалните и икономическите последици от подготовката за Мондиала.
Жители на градовете домакини обвиняват властите, че пренасочват ресурси към спортната инфраструктура за сметка на обществени нужди. Основните критики са свързани с поскъпване на живота, водни ресурси и отчуждаване на земи.
В Мексико Сити се подготвят и мащабни демонстрации около стадион „Ацтека“, като женски организации искат да насочат вниманието към проблема с изчезналите хора в страната.
В няколко американски града също се очакват протести. Работници в хотели и спортни съоръжения заплашват със стачки дни преди началото на Мондиала. Исканията им включват по-високи заплати, по-добри условия на труд и защита на имигрантите.
В Лос Анджелис служители на стадион SoFi вече са гласували за стачка с искане за заплащане над 30 долара на час. В Сиатъл и Филаделфия хотелски работници също подготвят протестни действия.
Синдикатите предупреждават, че комбинацията от ниски доходи и имиграционен натиск може да доведе до сериозни трудови конфликти точно преди турнира.
Най-голямото Световно – и най-противоречивото?
Мондиал 2026 ще бъде исторически по мащабите си – с 48 отбора и три домакина.
Но паралелно с футболните очаквания расте и усещането, че турнирът ще остане в историята не само с рекорди на терена, а и с безпрецедентни съпътстващи кризи – от визи и протести до милионни билети и социално напрежение.
И докато феновете чакат първия съдийски сигнал, остава открит въпросът – ще запомним ли това Световно с футбола, или с всичко, което се случва около него?
