Реклама / Ads
11| 2939 |17.05.2024 НОВИНИ

"Грузия вече се управлява от Русия". Поглед в историята - как мечтата за свобода се провали?

.
Законът за "чуждестранните агенти" е само един от многото ходове към Москва, докато Западът гледаше встрани
 

Армията от полицаи за борба с безредиците най-накрая се оттегли от булевард "Руставели", широката улица пред сградата на парламента, обратно в барикадираното парламентарно имение.





Последният час по улиците на грузинската столица Тбилиси беше изпълнен с насилие. Отряди за отвличане на хора хванаха протестиращите, докато полицаите, удряйки с палки по щитовете си, се втурнаха напред, за да изтласкат скандиращите тълпи от покритата с графити внушителна сграда на парламента.

 

Беше вторник следобед и депутатите вътре трябваше да излязат, след като приеха омразния закон за "чуждестранните агенти" - което и направиха. Но въпреки това отстъплението на полицията, под лек дъжд от пластмасови бутилки и яйца, беше бурно приветствано. Тогава тълпата започна да пее: "Да се хвали свободата, да се хвали свободата".

 

Това беше грузинският национален химн "Тависуплеба" или "Свобода" - горчиво-сладко напомняне за някои от по-възрастните протестиращи за времето на големи обещания - и разочарования.

 

Тависуплеба, композиран от Закария Палиашвили, е приет през май 2004 г. заедно с новото национално знаме и герб на Грузия. Те са символи на нова ера, след като ненасилствената революция на розите отменя корумпираната съветска администрация на президента Едуард Шеварднадзе, бивш съветски министър на външните работи.

 

Ако тогава имаше надежда, сега има гняв. Значението на закона за "чуждестранните агенти" може да изглежда загадъчно за тези, които не са в Грузия, но за тези, които са на улицата, той е опит да се очернят инакомислещите западни гласове като предатели.

 

Организациите на гражданското общество и медиите, които получават повече от 20% от приходите си от чужбина, ще трябва да се регистрират като "организации, обслужващи интересите на чужда държава".

 

Твърди се, че това законодателство е част от разгръщането на всичко, което е постигнато, макар и на парче, след разпадането на Съветския съюз.

 

"Грузия протестира от 30 години", каза 45-годишната Екатерина Буркадзе, докато на заден план звучаха клаксони на протестиращи и валеше дъжд. "Но в началото всички те изглеждат повече или по-малко приемливи."





Преди две десетилетия начело на революцията застана Михаил Саакашвили, образован в САЩ и приятелски настроен към медиите съюзник на Запада. Той стана президент с 96% от гласовете, но подкрепата беше истинска.

 

През първия му мандат антикорупционното му усърдие и решимостта му да сближи Грузия с НАТО и ЕС му донесоха похвали у дома и в чужбина, както и впечатляващ икономически растеж.

 

През втория мандат обаче международните наблюдатели и местните неправителствени организации предупреждават за разрастването на клептокрацията и пълзящия авторитаризъм. Ревността и целеустремеността на Саакашвили, които бяха толкова привлекателни, започнаха да се изчерпват.


"Реформите бяха спуснати отгоре надолу и трябваше да бъдат бързи", казва Гиа Нодиа, който през 2008 г. беше министър на образованието и науката в кабинета на Саакашвили. "Идеята беше, че не разполагаме с много време. Имаше концентрация на власт и, разбира се, Саакашвили е наркоман на властта, ако щете, и наистина нямаше опозиция."

Добре замислените политики бяха изпълнени по начин, който ще натрупа дългосрочни политически проблеми.

 

Саакашвили искаше да реформира грузинските университети, които бяха "загнили и корумпирани", казва Нодиа. Ректорите бяха назначени от Министерството на образованието, преподавателите бяха принудени да кандидатстват отново за работата си, а институциите бяха обединени - всичко това в рамките на две години.

 

Автономията на университетите беше възстановена, но много интелектуалци и общественици бяха напълно разочаровани.

 

Нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г., след конфронтация между Тбилиси и Москва относно отцепилия се регион Южна Осетия, на пръв поглед изглеждаше, че ще попълни политическите запаси на Саакашвили.

 

Когато той обяви прекратяване на огъня след петдневен конфликт, беше приветстван от онези, които година по-рано бяха излезли на улицата и призоваваха за оставката му.

 

Но Русия продължава да окупира 20% от територията на Грузия. Очевидното пренебрежение на Саакашвили да разстрои Москва ще бъде определено от опозиционната партия "Грузинска мечта" като безразсъдно.

 

След това се стигна до голям вътрешен скандал. В навечерието на изборите през 2012 г. се появи видеоматериал, излъчен от подкрепящия опозицията канал TV9, на който се вижда как полугол затворник плаче и моли за пощада, докато двама надзиратели го ритат и удрят, а след това го изнасилват с метла.

 

Саакашвили нарече инцидента "ужасяващо посегателство върху човешките права и достойнство" и обеща да изправи виновните пред съда.

 

Скандалът говори за усещането в Грузия, че това, което е започнало като подход на "нулева толерантност" към престъпността, се е изкривило в нещо много по-зловещо.





Мистериозният милиардер и лидер на "Грузинска мечта" Бидзина Иванишвили, натрупал богатството си в Русия през 90-те години на миналия век, направи изявление, в което осъди "тези актове на мъчения от страна на грузинското правителство".

 

На изборите партията на Иванишвили спечели с платформа, която обещаваше да възстанови гражданските права и да възстанови отношенията с Москва, като същевременно се стреми към членство в ЕС.

 

Саакашвили прие решението на избирателите в първия мирен демократичен преход на властта в грузинската история.

 

Още по-зловещо е, че Кремъл приветства резултата. Малцина видяха пълзящата опасност.

 

46-годишният Давид Кацарава е в болница, където трябва да бъде опериран заради счупени скули след жесток побой от полицията за борба с безредиците по време на бурния час във вторник преди изпълнението на националния химн.

 

Той е добре познат в Грузия с работата си по наблюдение на "окупационната линия" между територията, контролирана от Грузия, и мястото, където сега се намират руските войски.

 

Кацарава подкрепи "Грузинска мечта" през 2012 г. "Смятахме, че със смяната на това правителство можем отново да се върнем в правилната посока", каза той. "Това беше голяма, голяма грешка. Днес виждаме, че Грузия се управлява от руско правителство".

 

През последните 12 години Грузия разказваше за бъдещото си членство в ЕС, като в същото време провеждаше несъвместими политики - и се измъкна от отговорност, казва той.

 

Нодиа, който днес ръководи мозъчен тръст, казва, че след 2018 г., когато за кратко е изглеждало, че предпочитаният кандидат за президент на "Грузинска мечта" и евентуален победител Саломе Зурабишвили може да загуби, грузинското правителство се е обърнало.

 

"Мисля, че Иванишвили вярваше, че Западът стои зад него", каза Нодиа. "В крайна сметка той иска да остане на власт."

 

Антизападни групи, някои от които крайно десни и които не са официално свързани с "Грузинска мечта", започнаха да атакуват критиците на правителството по улиците или по време на протести.

 

Саакашвили, който напусна Грузия малко след изборите, беше задочно осъден през 2018 г. за злоупотреба със служебно положение и осъден на шест години затвор. Той беше арестуван при завръщането си преди три години и продължава да е в ареста.





Гиорги Канделаки, който беше депутат от партията на Саакашвили "Единно национално движение", заяви, че презареждането на отношенията между САЩ и Русия по времето на тогавашния американски президент Барак Обама е осигурило контекста на случилото се, като Западът е бил склонен да приеме грузинското сближаване с Москва - чак до войната в Украйна.

 

"Иванишвили казваше всички тези неща от години, но никой не искаше да го слуша", каза Канделаки.

 

Едва когато Русия нахлу в Украйна, грузинското правителство трябваше да избере страна - отказвайки да се присъедини към Запада в налагането на санкции.

Дори тогава, през декември, на страната беше предоставен статут на кандидат за членство в ЕС.

 

Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва, който беше в Тбилиси тази седмица, призна, че ЕС е виновен за "управлението на упадъка".

 

"Вече съм бил тук", каза Ландсбергис. "Казвахме едни и същи неща за избирателния закон, за начина, по който се назначават съдиите, за толкова много неща, а не бяха предприети никакви стъпки. То ескалираше и ние не посрещнахме тази ескалация".

 

Отново сред протестиращите, Буркадзе и 21-годишният ѝ племенник Паата Калояни ги очакват още много дни и нощи на улицата. "Протестирахме по време на революцията на розите, протестирахме срещу Саакашвили. Сега сме тук", казва тя. "Трябва да защитим нашата република и нашето мирно бъдеще в Европейския съюз".

 

Даниел Бофи, The Guardian. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 1| 2461 |17.05.2024 Огън в синагогата в Руан на фона на Франция, която се готви за Олимпийски игри . 0| 2562 |17.05.2024 ЦИК обяви поръчка за бюлетините. Колко повече плащаме за хартиен вот? . 5| 4860 |17.05.2024 Адм. Ефтимов: Трябва да укрепим ЕС, така че да можем да възпираме агресор и да защитаваме нашата земя . 0| 2605 |17.05.2024 40 години и над 100 милиона долара: Грандиозното завръщане на Франсис Форд Копола в Кан

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads