Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че санкциите продължават да подкопават икономическите основи на руската военна машина, докато върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас подчерта, че съюзът прекъсва финансовите източници, на които Кремъл разчита, за да води войната.
Само че с някои условности.
Най-сериозният спор по време на преговорите възникна заради Гърция. Като държава с най-големия търговски флот в света Атина отказа да подкрепи първоначалния вариант на санкциите, който предвиждаше пълна забрана за транспорт на руски втечнен природен газ.
След продължителни преговори останалите държави членки приеха компромис. Така европейските корабни компании ще могат и занапред да превозват руски втечнен газ за клиенти извън Европейския съюз при определени условия, вместо дейността да бъде прекратена след 1 януари 2027 г., както беше предвидено първоначално.
Според дипломати редица страни първоначално са се противопоставили на промяната, тъй като законодателството вече е било договорено. Част от тях са смятали, че гръцката позиция защитава основно интересите на корабния сектор и компании, които транспортират руски втечнен газ.
Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард например разкритикува компромиса, като заяви, че приходите от енергийния сектор са сред основните източници за финансиране на войната, а цената, която плаща Европа, е несравнима със страданията на украинците.
По време на преговорите България също заплаши да блокира целия пакет санкции, ако от предложения санкционен списък не бъдат премахнати патриарх Кирил – глава на Руската православна църква, и основателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов. В крайна сметка и двете имена отпаднаха от окончателния вариант, както и трето – това на Искандар Махмудов, крупен руски олигарх.
И други държави настояха за промени. Германия и Португалия възразиха срещу ограниченията върху вноса на руска треска и сайда, предупреждавайки, че те могат да засегнат местната риболовна индустрия. След няколко кръга преговори тези мерки също бяха извадени от пакета.
Франция и Италия пък се противопоставиха на предложение за ограничаване на достъпа на руски военнослужещи до Шенгенското пространство. В крайна сметка текстът беше значително смекчен и остана само като правна възможност без непосредствен практически ефект.
Австрия също постигна частичен успех, след като останалите държави се съгласиха на по-късен етап да обсъдят искането ѝ за облекчаване на санкциите срещу компанията „Расперия“. Виена настоява за това, за да бъдат ограничени загубите на австрийската банка Raiffeisen Bank International, която отчита сериозни финансови щети от дейността си в Русия.
Все по-трудни преговори
Европейски дипломати признават, че всяка нова серия санкции се договаря все по-трудно. В началото на войната държавите членки са били по-склонни да приемат икономически загуби в името на общата политика спрямо Москва. След повече от четири години война обаче различията между националните интереси стават все по-видими.
Според източници на Euronews Европейската комисия вече среща трудности да предлага нови ограничения, тъй като най-важните сектори – банковият и енергийният – вече са обект на множество санкции. Това прави всяка следваща серия мерки по-сложна за изготвяне и значително по-трудна за одобряване.
Затова в Брюксел все по-често се обсъжда вариант санкциите да се приемат поетапно, вместо да се обединяват в големи пакети. Подобен подход вече се използва при добавянето на нови кораби към списъка със санкционирания руски „сенчест флот“.
Въпреки вътрешните спорове ЕС продължава да приема нови санкции срещу Русия, но последните преговори показват, че запазването на единодушието между всички държави членки става все по-голямо предизвикателство.
