Характери по Теофраст. Помагало в деня за размисъл...

Празнодумецът

Празнодумството се изразява в безкрайно говорене на необмислени и празни неща. Празнодумецът прави следното. Настани се до някой непознат и най-напред произнася похвала на жена си. След това разказва какъв сън сънувал нощес. После изброява с най-големи подробности какво му сервирали на обяд. А подир се разбърборва още повече и заявява, че днес хората били много по-нечисти, отколкото едно време, и че на пазара пшеницата не вървяла на много добра цена, и че в града има много чужденци, и че след Големите Дионисии морето било по-спокойно и можело да се плува, и че ако Зевс прател повече дъжд, щяло да бъде добре за посевите, и че животът станал, и че Дамип поставил най-голямата факла по време на Елевзинските мистерии, и че колоните в Музикалния театър били еди-колко си, и че мистериите се празнували в месец боедромион, а в месец пианопсион патуриите, а пък през месец посидеон Селските Дионисии. Съобщава ти: “Вчера повръщах” и те пита: “Днес кой ден сме?” И ако го търпиш и чакаш да си иде, това няма да стане никога.

***

Простакът

Простащината може да се определи като невежество, изразяващо се в неприличие. Простакът например се напива със зелева чорба, преди да отиде в народното събрание, и твърди, че парфюмът не мирише по-приятно от киселото зеле. И носи по-големи обувки. Говори гръмогласно. На близките и приятелите си доверие няма, а най-важните работи споделя с прислугата. Какво станало в народното събрание, разправя на надничарите, дето му работят земята.
Като сяда, замята си дрехата над коленете така, че му се виждат голотиите. А на улицата нищо не може да го учуди и да му привлече вниманието, но види ли говедо, магаре или козел, спира се да гледа. Огладнее ли, сам ходи в килера да си вземе ядене.
Пие вино, без да го смесва с достатъчно вода.
Задиря тайно слугинята, която се грижи за хляба, а после й помага да смелят двамата заедно дневната дажба жито за цялата къща. И по време на закуска ходи да хвърля кърма на добитъка. Когато се хлопа на портата, сам отваря, повиква кучето, хваща го за муцуната и казва: “Ето кой пази къщата и имота”. Отказва да вземе сребърна монета, понеже била изтъркана и по-лека, и кара длъжника си да я замени с друга. А даде ли назаем било плуг, било кошница, коса или торба, през нощта мисли за тях, не може да заспи и току скача да си ги иска. Като слиза в града, спира първия срещнат и го разпитва как вървят на пазара кожата и солената риба, а след това веднага споделя, че има намерение да се подстриже и да вземе пътем солена риба от Архий. Пее в банята.
И на подметките си набива кабари

***

Наглият

Наглостта се изразява в упорито вършене на срамни неща и в говорене на безсрамни думи. А ето какъв е наглият човек. Готов е веднага да се закълне. И лошите думи на хората не го трогват. Скандалджия е и уличник по душа, безсрамник и на всичко
е годен.
Естествено играе кордакс и без да е пиян. Когато на площада панаирджии дават представление, той се намира да обикаля зрителите и да събира парите. И щом открие гратисчия, веднага вдига кавга с него. Способен е да стане ханджия, сводник, митничар. За него позорно занимание няма. Готов е да бъде глашатай, готвач, да играе комар-2. И майка си не издържа. Затварят го за кражба и повече време живее в затвора, отколкото у дома си. Той е от тия хора, които задяват минувачите и влизат в разговор с тях, събират тълпи около себе си, ругаят високо с прегракнало гърло. Междувременно едни идват, други си отиват, преди да го изслушат. Така едни чуват началото, други края, трети част от това, което разправя. И за да манифестира по-пълно наглостта си, нарочно избира най-празничните дни.
В състояние да води едновременно по няколко дела — по някой той е ищецът, в други е ответник, от трети се отърва с лъжлива клетва или пък се явява с малка кутия
документи в пазвата, стиснал в ръка свитък книжка по делото.
Няма да изпусне случай да застане начело дори на цял отред уличници от пазара. И веднага им дава пари назаем, но им взема 25 на сто лихва на ден. Сам обикаля по кръчмите и дюкяните за прясна и сушена риба да си събира лихвите. И пъха в устата си монетите, които взима.

***

Арогантният

Не е трудно да се определи арогантността. Те представляват нахално и обидно шегобийство. А ето какво прави арогантния. В състояние е, като срещне жена, да си вдигне дрехата и да й покаже срамотиите си. А в театъра започва да пляска, когато хората са вече престанали. И освирква тия артисти, които всички гледат с удоволствие.
Театърът утихне, той се надига и оригва, за да се обърнат и да го погледнат.
Към обед когато на пазара има най-голяма навалица, застава до тезгяхите с орехи и миртов плод, яде оттук-оттам и бърбори с продавачите. Мине край него някой, когото слабо познава, вика го по име. Като види, че човек бърза, бави го. Някой загубил
важно дело се връща от съдилището, отива при него и го поздравява. Сам пазарува, наема свирачки и ги повежда със себе си и де когото срещне, показва какво е купил и го кани на угощение. Застава пред бръснарницата и парфюмерията и разправя, че щял да се напие.
Майка му отиде на птицегадател, тогава намира да говори лоши думи. Случи ли се да присъствува на молитвено възлияние, нарочно изтървава жертвената чаша и се залива в смях, като че ли е направил нещо остроумно. Когато слуша флейтистка, единствен пляска с ръце, свирука мелодията, а на края й се кара, че свършила много бързо.
Рече ли да се изплюе през трапезата, вземе, та плюе във виночерпеца.

Превод от древногръцки Богдан Богданов

*Теофраст е роден около 285 г. пр.н.е. на остров Лесбос. Ученик на Аристотел.

Още като млад отива в Атина и учи в училището на Платон. След смъртта на Платон се присъединява към Аристотел. Аристотел завещава на Теофраст трудовете си и го посочва за негов наследник на Лицея. Теофраст е на този пост 36 години и през това време училището процъфтява. Наричат го „бащата на ботаниката“ заради неговите трудове за растенията. Високо почитан от всички атиняни.

Фрог нюз